![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
И тогава се появи четвърта мрежа от линии — Търсеща се опита да проследи движението им, но изведнъж почувства остра болка в главата и извика.
Невидимите ръце я пуснаха и тя се строполи на пода. Избърса очите си. Едва сега почувства топлина по вътрешната страна на бедрата си. Беше се изпуснала, без да усети кога.
Вкопчващо продължаваше да стои, цялата разтреперана, загледана в мигащите светлини, които хвърляха местещи се сенки върху дребното й личице. Вече имаше пета и шеста вълна линии, изчезващи в невероятни посоки…
Тялото на Вкопчващо се вцепени, главата й се отметна, пръстите й сграбчиха въздуха и тя се строполи по гръб. Търсеща я дръпна и я нагласи в мокрия си от урината скут. Вкопчващо постепенно се отпусна и Търсеща й даде да суче, въпреки че плоските й гърди бяха изсъхнали още преди години.
А Окото продължаваше да ги наблюдава, да записва всичко, което правеха, да следи чувствата им. Всичко това бе част от теста.
Но почивката бе кратка. Скоро Окото възвърна равномерното си сияние и сякаш невидими ръце задърпаха крайниците на Търсеща. Тя избута настрани детето си, изправи се и вдигна лице към неземната светлина.
38
Окото на Мардук
Бисиса се бе преместила в храма на Мардук. Направи си тук легло, нареди да й носят храната, дори пренесе една портативна химическа тоалетна, която взе от Птичката. По-голямата част от времето си прекарваше в това помещение, съвсем сама, ако не се броеше компанията на телефона — и надвисналата маса на Окото.
Усещаше, че в него има нещо, постоянно присъствие зад непроницаемата бариера. Долавяше го със сетива отвъд нормалните, същите, които те насочват, когато се движиш из стая със завързани очи.
Но присъствието не произхождаше от конкретна личност. Понякога бе само внимателно наблюдение, сякаш Окото бе просто камера. Друг път й се струваше, че има нещо отвъд Окото. Дали не беше някакъв Наблюдател, който се намираше — в преносния смисъл на думата — зад всички Очи на света? На моменти имаше чувството, че съществува цяла сложна йерархия от разумни съзнания, ескалиращи от най-примитивните конструкции на Очите и Наблюдателите, които можеше да си представи, нагоре в някаква невъобразима посока, филтриращи и класифициращи всяко нейно действие, реакциите й, собствената й личност.
Напоследък прекарваше все повече време в изучаване на тези усещания. Избягваше всички — хората от своето време, дори Джош. От време на време, когато имаше нужда от човешка топлина, го търсеше, но после пак се връщаше при Окото, с угризенията, че го е използвала.
Стараеше се да потиска чувствата си, да не мисли за това дали обича Джош, или не. За нея сега Окото бе центърът на целия свят. Или поне трябваше да бъде. Не би го разделила с никого, дори с Джош.
Освен това не се отказваше от опитите си да изследва Окото.
Започна с прости геометрични измервания, като онези, които бе направил Абдикадир с по-малкото Око на Северозападната граница. Използва лазерни инструменти, за да потвърди, че и при тази сфера е нарушено прочутото съотношение от три и една седма и е заменено с точното число три. Също като останалите Очи, и това тук бе гост от някоя друга вселена.
Но не спря само до геометричните измервания. Придружена от отряд македонци и неколцина британци, тя се върна на Северозападната граница, при мястото, където се бе разбил Птичката. Останките й бяха пострадали сериозно след месеците киселинен дъжд. Ала електромагнитните сензори, тези електронни очи от двайсет и първи век, които улавяха всички спектри на видимата, инфрачервената и ултравиолетовата светлина, все още функционираха. Откри също всевъзможни химични датчици — „носове“, „душещи“ за експлозиви. Демонтира и други прибори, резервни части, кабели и всичко, което можеше да й е от полза — включително малката химическа тоалетна.
Цялата тази апаратура бе разположена в храма. Бисиса нареди да построят скеле около Окото и разположи върху него инструментите от Птичката, като ги нагласи под различни ъгли и ги остави да работят денонощно. Накрая свърза всичките със своя телефон, който се превърна в нещо като главна командна станция. Разполагаше с ограничени запаси енергия — само акумулаторите от Птичката и батерията на телефона. Ето защо за осветление използваше лампи с животинска мазнина, които контрастираха причудливо със свръхмодерното оборудване в храма.