Окото на времето [bg]

— Огън!

Абдикадир вдигна автомата и натисна спусъка. Главата на монголския воин се превърна в облак от кръв и натрошени кости, металният му шлем тупна на земята. Конят му подскочи и обезглавеното тяло отлетя встрани.

От двете страни на Абдикадир британците откриха едновременно огън срещу настъпващата вълна монголски войници — древните им „Мартини-Хенри“ и „Шнайдер“ „кашляха“ едва чуто на фона на оглушителното тракане на руския автомат. Под дъжда от куршуми хора и коне се превръщаха в безформена кървава маса. Полетяха първите гранати. Повечето бяха заслепяващи, но и те вършеха работа — конете се мятаха подивели, смъкваха конниците си и ги тъпчеха.

Една граната избухна недалеч от Абдикадир и ударната вълна го блъсна в корема. Той падна назад, оглушен, усети в устата си вкуса на метал и кръв. Завладя го странното чувство, че се е откъснал от света, че може би е преживял поредния Хроносрив. Но някакъв тъничък гласец непрестанно му повтаряше, че щом е паднал, в редицата се е образувала пролука. Той вдигна автомата, стреля, без да гледа, и се изправи.

Цялата редица настъпваше. Британците поддържаха почти непрестанен огън.

Абдикадир изтича да се изравни с тях, като пътем постави нов пълнител. Земята под краката му бе осеяна с трупове и ранени — той настъпи един, докато крачеше, но нямаше откъде другаде да мине.

„Напредваме“, помисли си въодушевено. Вляво и вдясно, докъдето можеше да види, монголите отстъпваха, неспособни да се противопоставят на оръжия, претърпели още шестстотин, че и повече години еволюция.

И тогава Абдикадир чу един писклив глас — женски глас — и веднага след това монголите скочиха от конете си. И тръгнаха право срещу покосяващия огън на пушките, като използваха за прикритие труповете на мъртвите си другари и ковете. Абдикадир разпозна тази тактика — открий заплахата, придвижи се, прикрий се, стреляй, смени местоположението. Те използваха лъковете си — единственото оръжие, което можеше да се сравнява по далекобойност с пушките — и напредваха на смени, като се прикриваха един друг. Миг по-късно до ушите му долетяха болезнените викове на ранени македонци и гневните псувни на британците. Новата тактика даваше резултат.

Тези монголи несъмнено бяха обучавани да издържат на огнестрелен огън. „Сейбъл“ — сети се той и сърцето му се сви. Изпразни пълнителя и зареди нов.

Монголите наближаваха. Към Абдикадир и останалите британци бяха прикрепени щитоносци, но и те даваха жертви. Един конник дори успя да се промъкне съвсем близо и Абди — нямаше време да стреля — го повали с приклада и едва тогава го довърши. След това се огледа за следващия противник.