Произход на политическия ред [bg]

Единствената възможност за социална мобилност не е в настоящия живот, а между животите, тъй като кармата може да се променя само от един живот към следващия. Следователно индивидът е в капана на своята карма цял живот. Но дали човек се придвижва нагоре или надолу в йерархията на джати зависи от това как той съблюдава дхармата, или правилата за добро поведение на джати, в която е роден. Неспазването на тези правила може да доведе до слизане в йерархията през следващия живот, а оттам и до отдалечаване от истинското съществуване. По този начин браминската религия сакрализира съществуващия социален ред, като превръща спазването на нормите на съществуващите джати или професия в религиозен дълг.

Порядъкът „варна" възниква от същите метафизични предпоставки. Първите три варна – брамини, кшатри и вайши – се смятат за „два пъти родени" и им е разрешено в резултат на второто си раждане да бъдат посветени в ритуален статус. Шудрите, които включват огромното мнозинство от населението, са „веднъж родени" и могат да се надяват на ритуален статус едва в следващия живот. От историческа гледна точка не е ясно дали варна предшестват джати или обратно, когато индийското общество еволюира от началния етап на племенна организация. Възможно е родовете да еволюират в джати, които по много начини наподобяват техните сложни родствени правила, но е възможно и варна да са еволюирали първи, изграждайки рамката, в която по–късно възникват джати.

Формирана от тези религиозни убеждения, системата „джати" е забележителна комбинация от сегментарно обособяване и социална взаимозависимост едновременно. Всяка джати е наследствена позиция, която модифицира съществуващата родова система. Тъй като джати определят външните граници на клановата екзогамия, те се оформят като самостоятелни общности в морето от други сегментарни формирования. От друга страна, отделните професии са в рамките на по – всеобхватно разделение на труда и следователно са взаимозависими помежду си – от първосвещеника до собственика на погребална агенция. Цитирайки Е. A. X. Блънт[68] френският антрополог Луи Дюмон посочва някои примери: