Произход на политическия ред [bg]

Но онова, което изглежда неоправдано от гледна точка на съвременната икономика, е абсолютно оправдано, ако човек приеме изходните положения на браминската религия. Всъщност цялата социална система до най–дребните правила на кастово поведение има дълбок смисъл като логически резултат на всеобхватната метафизическа система. Съвременните наблюдатели често се опитват да обяснят индийските социални правила от гледна точка на тяхната функционална или икономическа полезност – например, че забраната да се ядат крави е хигиенна мярка за избягване на заразено месо. Като оставим настрана факта, че ранните индоарийци използвали кравите за храна като нуерите, подобни обяснения не успяват да осмислят субективно преживяната съгласуваност на обществото и не разкриват нищо повече от трайните предубеждения на самите наблюдатели.

Макс Вебер признава високата степен на рационалност на браминското религиозно учение – една теодицея или реабилитация на Бога, която той нарича „гениално хрумване". Тази гениалност често усещат приелите вярата западняци, които отиват да учат в индийски ашрами[67]. Отправна точка е отричането на реалността на осезаемия свят. По думите на един наблюдател:

Всички индийски религиозни системи имат за своя крайна цел житейската трансцендентност (мокша), защото всичко предполага, че съзнаващото съществуване е илюзорно (мая), фасада, зад която се крие Единното (тад екам), брахман, който като безформен и затова вечен е единствената реалност. Всичко, което възприемат сетивата, всичко, с което сме свързани по силата на нашето физическо съществуване, е преходно (подвластно на смърт и разруха) и следователно нереално (мая). „Целта" на съществуването всъщност не е да „постигнеш" идентичност с това окончателно същество, както твърдят някои тълкуватели, а просто да се освободиш от всички препятствия по пътя на осъзнаването, че това, което е вярно и неизменно в индивидуалното битие (атман), не е нищо повече от абсолютното същество брахман.