Лятото на ангелите [bg]

— Не, Кара, никого не е убила. Брат й я нападнал, докато бил друсан. Защитавала се е. И му е причинила незначителна огнестрелна рана. Нямало е да умре, но наркотиците, на които бил, не се съчетали с анестезията. Умрял заради дрогата, миличка. Стейсия не е сторила нищо лошо!

— Не. Не, лъжеш!

— Никога не съм те лъгала, Кара. Нека Нишел дойде при мен. Ще я закрилям.

— Никой не може да ни закриля — отвръща Кара тъжно. — Светът не е безопасен, Мерседес! И никога не е бил!

Заради тревогата проличава ясно провлаченият й тайдуотърски акцент, практически несъществуващ, докато разговаряше с нас в службата.

— Да, но ние сме тук, Кара. Погледни ни само, двете с теб. Бащите ни са ни причинили ужасни неща, но сме оцелели. Помагаме на други деца. Ти се справи толкова добре, миличка, толкова се стара да опазиш тези деца! Сара? Сара Картър? Тя е толкова облекчена, Кара, сега е в безопасност. И й помогна ти!

— Пастрокът й беше лош човек — съгласява се Кара и леко спуска оръжието надолу.

— Беше. Той я нараняваше. И ти го спря.

Нишел не се бори, но ме гледа и личи, че се е досетила какво се опитвам да направя. Когато Кас настъпва сухо клонче и пукотът е направо оглушителен, Нишел светкавично се размърдва и стоварва крак върху по-малко клонче.

О, добро момиче, умно, прекрасно дете!

— Кара, знам, че закриляш Нишел, но нали си спомняш, че ти разказвах какви правила има? Не ми е позволено да си прибера пистолета, докато има извадено друго оръжие. Помниш ли?

Блондинката кима умислено.

— Приятелят на татко. Той трябваше да го остави.

— Именно. Знам, че я закриляш, Кара, но ти имаш пистолет. Не ми е позволено да прибера моя.

— Но…

— Нима не искаш да ти помогна, Кара?

Тя си е избрала името Карълайн, но „Кара“ е гравирано чак в костите й, изкървява през белезите. Кара е името на уплашеното момиченце, което копнееше за утеха. Онова, което ми вярваше.

Кас и Стърлинг няма да успеят да стрелят по похитителката отстрани, не и без да рискуват живота на Нишел. Кара трябва да остави пистолета.

— Не исках да нараня Емилия — изхлипва блондинката. — Просто се опитвах да я защитя!

— Знам. Знам, че е така, тя просто не разбираше. Беше уплашена, Кара. И всички правим разни грешки, когато сме уплашени, нали? Остави пистолета, миличка.

За предпочитане — преди хеликоптера, който чувам, да се приближи и да те уплаши.

Но похитителката се колебае твърде дълго и хеликоптерът се появява над поляната със заслепяващия си прожектор. Присвивам очи срещу него, свикнала съм му. Кара изкрещява:

— Опитваш се да ме измамиш! Излъга ме!

— Кара, знам, че мислиш доброто на децата, но си убила няколко души. Това носи последствия.

Едисън, Стърлинг и Кас излизат един след друг на полянката с вдигнати пистолети, прицелени в Кара. Все още стоят настрани, стараят се да ми позволят да продължа започнатото.