Лятото на ангелите [bg]
- Автор: Хатчисон Дот
- Серия: Колекционерът #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-450-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лятото на ангелите [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща тъмна история за насилие и изкупление през очите на жертвите. Първокласен криминален трилър за любителите на серийни убийства. „Крайм Бук Ривю
„Хъчисън е уловила перфектния баланс между мрака на ужаса и светлината на надеждата, което превръща последната част от Колекционерската трилогия в изключително четиво на доказан майстор в жанра. „Бродуей Букс ъф Уърлд Ривю
— Смяташ ли, че това вече има значение за жената, която чухме по телефона?
Тя клати глава.
— Бърнсайд звъни в Стафорд — докладва Кас. — Ще се обади и на военна полиция, предвид че собственикът на къщата е старши лейтенант. Смятаме, че може би сме идентифицирали първоначалния тласък на Кара.
— Който е…?
— Преди няколко месеца баща й наел частен детектив да я намери. Когато успял, й пратил писмо с молба да му дойде на свиждане. Писмото още е в апартамента й, така че се обадихме в затвора.
— Тя отишла ли е?
— Да. Обаче вижте — баща й се е оженил повторно и съпругата му е бременна. Очаква момиченце през август.
— Искаш ли да ми обясниш как, по дяволите, затворник, който е заставял дъщеря си да проституира, получава право на посещения с преспиване? — озъбва се Уотс.
— Не получава, но когато има дружелюбен пазач в затвора, готов да измъкне тайно семенна проба, новата съпруга може да отиде в клиника за инвитро. Тъмничарят е уволнен, но белята вече била станала…
— И бащата, който неведнъж е продавал дъщеря си на приятели, ще получи ново момиченце. Спомням си, че го разпитвах след ареста; вероятно я е проследил и й е казал лично само за да я измъчва. Копелето вероятно се е изкефило да я нарани отново. Права си, това трябва да я е тласнало към действие.
— Взехме назаем екипите на Блейки, Куомо и Кенг, за да разполагаме с достатъчно хора. Хановериан разписа заповедта.
— Краят за нея е в Стафорд — сърцето ми препускаше в бесен ритъм. — Не може да се сдържи.
— Колко си сигурна?
— Какво правиш, когато изгубиш пътя? — питам тихо.
Стърлинг пристъпва крачка по-близо до мен и навежда ухо над устата ми.
— Тичаш у дома — напомням й. — Светът гори и я премазва, така че тя тича към дома, но когато стигне там, ще си спомни всички способи, по които е била наранявана, ще види онова момиченце и ще познае себе си в него.
— Киърни, прати адреса на Едисън!
— Той все още е тук, в службата — казва Кас.
— Какво е? — питаме в един глас със Стърлинг.
Чува се шумолене и изписукване, и след това на линия идва умореното мърморене на Едисън:
— Накъде сме тръгнали?
— Осведоми го по пътя, просто се озовете на място — нарежда Уотс. — Рамирес, Стърлинг, тръгвайте.
— Ами процедурата? — пита колебливо Стърлинг.
— Майната й на процедурата. Вие имате най-голям шанс да свалите Тилерман, просто се уверете, че Киърни извършва ареста. Дай ми ключовете си, вземи моите; аз имам буркан… — Уотс протяга ръка. Стърлинг взима ключовете от мен и ги пуска в шепата й, като грабва връзката за джипа.
В Денвърския клон партньорката ми имаше репутация, че когато шофира, разплаква и опитни агенти. Никога не е претърпявала катастрофа, никога не е нанасяла щети, но прекарваш цялото пътуване в молитви. Струва ми се, че точно от нещо такова имаме нужда в момента. Когато засвирва с гуми надолу по улицата, аз запъвам крака почти както си представям, че правят моряците по време на буря.
— Моля те, закарай ни там! — шепна. — Роr favor[44].
27
Когато пристигаме с вой, къщата на семейство Дъглас е нашарена от примигващи червени и сини лампи. Едисън стои на входната врата заедно с униформен полицай, поглежда си часовника и потреперва.
— Добрала се е дотук първа, вероятно е дошла направо от Шантили — осведомява ни той. — Майката е вътре. Таткото е на път към болницата, но майката отказва да тръгне, преди дъщеря й да се окаже в безопасност.
— Майката добре ли е?
— Улучена е в ръката и куршумът е излязъл. Парамедиците са я превързали и я наблюдават. Киърни е с нея. Полицията организира пунктове за проверка и отряди за претърсване навътре в гората, ФБР изпраща още агенти и ако се стигне до спасителна акция, Военноморските сили предлагат помощ от Куантико.
— Да влезем вътре. Трябва да говоря с госпожа Дъглас.
Госпожа Дъглас се намира в кухнята си, вкопчила и двете си ръце в чаша с вода. Слуша Кас, която стои до нея, но все поглежда към големия прозорец в трапезарията, все едно ще види дъщеря си да се задава по улицата. Току-що е станала свидетел на застрелването на съпруга си и на отвличането на момичето, и боже, иска ми се да пипам нежно, но нямам време.
— Госпожо Дъглас, казвам се Мерседес Рамирес и съм агент към ФБР. Има ли наоколо места, на които децата обичат да си играят? Нещо, което съществува наоколо отдавна?
Тя ме зяпва.
— Моля?
— Жената, която отвлече дъщеря ви, е живяла тук преди. Не просто в квартала, а точно в тази къща. Няма да напусне Стафорд, така че има ли някакво място, където се събират децата? Може би такова, което пазят в тайна от родителите си?
44
Моля (исп.) — бел. прев.