V. [bg]

Стъпки зад него. Минавайки край следващата улична лампа, видя удължените сенки на глави в каски, които подскачаха около неговите все по-бързо крачещи нозе. Полицаи? Малко му оставаше да изпадне в паника: следили са го. Без да намалява ход, той извърна глава да ги погледне, с разперени ръце, като увисналите крила на наплашен кондор. Не можеше да ги различи.

— Трябва да ви разпитаме — измърка от тъмнината глас на италиански.

Неочаквано за самия него, Годолфин живна изведнъж и всичко бе отново както някога, сякаш командуваше взвод дезертьори срещу Махди, нахлуваше в Борнео на китоловна лодка или опитваше да достигне полюса посред зима.

— Вървете по дяволите! — весело подхвърли той. Скочи встрани от осветеното място, където го бяха подмамили и хукна по една тясна, криволичеща странична уличка. Чу отзад стъпки, ругатни, викове „Avanti!“187: напуши го смях, но не можеше да си позволи да хаби дъх. След петдесет метра рязко сви в един тесен пасаж, който бе препречен в края с обвита в растения дървена решетка. Сграбчи я, подскочи, запълзя нагоре. Младите бодли на розите деряха ръцете му, крясъците на враговете отекваха все по-близо. Стигна до някакъв балкон, прехвърли парапета, ритна остъклената двойна врата и влезе в спалня, осветена само от една свещ. На кревата лежаха свити мъж и жена, голи и втрещени, застинали неподвижно насред ласките. „Madonna! — изпищя жената. — E il mio marito!“188 Любовникът изруга и опита да се завре под леглото. Пристъпвайки почти опипом из стаята, Годолфин избухна в смях. Господи, пробягна в главата му съвсем ненавременната мисъл, виждал съм ги и преди. Всичко това съм го виждал преди двайсет години в едно вариете. Отвори вратата, намери стълбището и, след кратко колебание, тръгна нагоре. Несъмнено бе в романтично настроение. Щеше да загази, ако не успееше да избяга по стрехите. Когато стигна покрива, гласовете на преследвачите му крещяха объркано, далеч вляво от него. Разочарован, той все пак мина по два-три покрива, намери външна стълба и слезе на друга улица. Десет минути потичваше в тръс в различни посоки, поемайки дълбоко дъх. Най-после един ярко осветен прозорец привлече вниманието му. Покатери се ловко до него, надникна. Вътре трима мъже обсъждаха тревожно нещо, сред джунгла от оранжерийни цветя, храсти и дървета. Позна един от тях и изненадана усмивка озари лицето му. Наистина Земята е една мъничка планета, чиято преизподня вече съм виждал, помисли той. Почука на прозореца и тихо повика: „Раф“.