Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Винаги ли е такава? – попита О’Фарел. – Мислех, че постъпвам мило, като я поканих.

— Да – отвърна мрачно Скай. – Винаги е такава. – И едва се сдържа да не добави, че „мило“ и „Либърти“ са две думи, които изобщо не вървят заедно.

Никълъс, който бе успял да раздразни и себе си, и Марго с непрекъснатото си барабанене с пръсти по облегалката на стола й, отиде на бара, за да поръча питиета. Докато чакаше, оглеждаше помещението. Роуз се бе сгушила до Ричи в едно от канапетата и Никълъс почувства как изстива и се вцепенява при мисълта, че много скоро Скай може би ще направи същото с О’Фарел.

В огледалото зад бара зърна отражението си: поредния мъж в униформа, досущ като всички останали в хотела. Обаче Скай го бе нарекла красив. Веднъж. Никога друг път не бе говорила за това как изглежда, за физическия му вид. Но когато бяха танцували на аеродрума и бяха плували заедно в Хамбъл, той бе усетил нещо толкова физическо, сякаш магнетичният заряд на зората – този изумителен и вълшебен сблъсък на частици – бе паднал от небето и бе осветил водата помежду им толкова ярко, че енергията му все още бе жива в него.

А още дори не бе дошла. Нямаше и нужда. Даже мисълта за нея в онзи бански костюм бе повече, отколкото можеше да допусне до съзнанието си.

Облакъти се на бара и потърка чело. Но образът й бе незаличим. Очите му се насочиха към асансьора и когато най-накрая тя се появи с О’Фарел и Либърти, той не успя да сдържи усмивката, която се разля по лицето му.

Марто я забеляза и се изсмя. Той си наложи маската на безразличие, но почувства, че е готов да размаха ръце във въздуха и да се разкрещи от радост, когато Скай дойде до него.

— Какво да ти взема? Уиски? – ироничната му усмивка я накара да му отвърне със същата.

— Три дни ме боля главата след нашето нещастно приключение с твоята манерка с уиски – каза тя. – Ще наблегна на водата.

Гласът на Либърти, някъде отблизо, която високо разказваше нещо на О’Фарел, накара Скай да се намръщи.

— Ако ти взема вода, ще развалиш репутацията си – каза Никълъс много сериозно, като се опитваше да отклони вниманието й от сестра й. – Сред пилотите се говори, че приятелката ти Роуз е практична, Джоан е възхитителна, Полин е опасна, а ти си – той направи пауза, сякаш преглеждаше невидим списък, – загадъчна, забавна или необуздана.

Тя вече се смееше и смехът й бе като полъх на планински въздух, който едва не го повдигна от земята.

Към бара заприиждаха хора и той отстъпи встрани, за да ги пропусне. Колкото до него, той с радост би останал там цялата нощ и никога нямаше да поръча питиета, защото нямаше да се наложи да се отдели от нея, а тя нямаше да се върне при О’Фарел.

Сега стоеше много по-близо до нея, виждаше само усмивката й и внезапно му се прииска да плъзне пръста си под яката на блузата й, да разкопчае копчето. Да докосне кожата на шията й.

Извърна глава. Имаше нужда от Марго. Трябваше да издигне отново преградата между себе си и Скай – беше оставил нещата да стигнат твърде далеч и сега мислите му го носеха към задънена улица.