Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Калек все още бе резервиран към червения дракон. Той не подкрепяше много от решенията, които Кориалстраз бе взел, макар и да признаваше факта, че червеният беше повече от готов да плати за тях с цената на живота си. Това беше нещо, в което не беше съвсем убеден до неотдавна. Калек винаги беше смятал Кориалстраз за манипулатор, а в някои случаи дори по-коравосърдечен от самия Детуинг. „Не… той няма нищо общо с Детуинг — засрамено си помисли синият. — Но той не е и като мен…“ Калек никога не би изложил на риск приятелите или любимите си същества. Никога.
Той следваше непознат път — не този, към който Даргонакс го беше насочил. Синият бе усетил, че някой го вика, но този някой изведнъж бе замлъкнал. И все пак Калек не можеше да го игнорира. Той слизаше все по-дълбоко и стигаше все по-близо до нещо. Погледът му беше привлечен от някакво движение в сенчестите вдлъбнатини на тунела. Синият внимателно се обърна към него.
В празната му ръка се появи сфера, излъчваща синьо сияние. На светлината й младият дракон не видя нищо, освен каменна стена. Укорявайки се за собственото си притеснение, Калек продължи. Той се надяваше скоро да открие това, което търсеше. После от някаква точка в далечината блесна златна светлина. Калек стисна здраво магическия си меч. Той се приближи и видя, че там има някаква зала.
Златното сияние му навя спомени, които се опитваше да потисне. Пред очите му се появи лицето на Анвийна — красиво и невинно. Беше го докоснала по начин, по който никой друг не го беше правил, нито щеше да го направи… и сега я нямаше. Гневът му към червения дракон се поднови. Кориалстраз — в образа на магьосник Борел — беше този, който причини на Анвийна такава мъка. Червеният беше виновен Калек да я изгуби завинаги. Беше…
Той пристъпи в залата и видя Кориалстраз във формата му на Крас, който, подкрепян от висша елфа, стоеше пред някакъв странен счупен кристал. Изпълнен с гняв, Калек изрева и се спусна към него. Кориалстраз и елфата вдигнаха очи към него. Висшата елфа-рейнджър пусна дракона и застана на пътя на Калек.
Синият нямаше вражда с нея. Тя явно беше една от жертвите на Кориалстраз, и вероятно подлъгана от прикритието му на Крас, го възприемаше като верен другар, а не като коварен, безмилостен конспиратор. Калек направи знак и въпреки внезапната слабост, която той отдаде на Крас, магията му запрати елфата към една от стените, където камък прикова китките и глезените й. Тя щеше да остане там, докато синият се справи с врага си.
— Калек! — сепна се Кориалстраз. — Ти си жив! Мислех…
Крас изведнъж усети гнева на синия.
— Калек, чуй ме! Нещо не е наред с теб…
Но Калек познаваше опасността от това да допусне хитрите думи на червения в съзнанието си. Той стисна зъби и замахна към закачулената фигура. Но острието му срещна огнен оранжевочервен меч, който изникна от ръката на врага му. Калек беше научил Крас на този трик в един от спокойните моменти от пътуването им, но явно червеният не се смути от иронията в това.
Двамата започнаха да си разменят удари, като повечето атаки идваха от страна на синия. Но Калек и за миг не се усъмни, че неохотата на Кориалстраз всъщност бе някакъв тактически ход. Той трябваше да покоси стария червен дракон, преди да е успял да използва някой друг свой трик.
— Калек! Не мислиш с главата си! Някой друг те кара да правиш това! Погледни страшния артефакт до себе си и проумей!
Въпреки нежеланието си, синият дракон отмести поглед за миг и забеляза нещото, за което говореше Кориалстраз. Чак тогава той видя странно напуканата светеща сфера. Тук-там липсваха парченца, но непозната сила ги крепеше заедно. Нещо повече — същата тази сила изглежда беше източник на някакво странно пулсиране.
Щом магическите мечове на Калек и Кориалстраз се сблъскаха отново, излъчвайки мощна енергия, пулсирането се увеличи. Но въпреки че видя връзката между двете действия, Калек реши, че причината за това е едно-единствено нещо — закачулената фигура пред него.
— Майстор мошеник, както винаги! — изрева той. — Но не и майстор на магията…
Острието на Калек, отново готово да срещне другото, изведнъж се изви като пипало. Уви се около ръката на Кориалстраз и силно заблестя. Червеният дракон нададе вик и изпусна оръжието си, което мигом изчезна. Младият дракон го изпъна силно, придърпвайки Кориалстраз до себе си. В другата му ръка се появи второ оръжие.
Но в същия миг скалата под краката на Калек някак си реши да даде живот на огромни лиани, които се увиха около тях. Калек успя да отсече някои от тях, но накрая изгуби равновесие. И двамата магьосници се търколиха на земята. Кориалстраз сграбчи ръката на младия дракон.