Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Изведнъж гръм разтресе пещерата. Беше толкова силен, че скардините изпопадаха от стените, а джуджетата — от моста. Гренда никога досега не беше чувала подобен гръм и се изненада, че се усети толкова надълбоко в Грим Батол. Но после джуджето осъзна, че не бе чувала такъв гръм… защото всъщност не беше никакъв гръм. Беше рев.
„Дойде времето“, реши Зендарин Уиндранър само минути по-рано. „Това вече не си струва усилията…“ Той знаеше, че партньорката му е луда, но очевидно лудостта беше нещо нормално, щом бе свързано с тази прокълната купчина пръст, наречена Грим Батол. Той самият вероятно бе полудял, след като прие предложението й за нов източник на магическа енергия в замяна на помощта му в заклинанията й. Тяхното създание щеше да им даде достъп до повече магия, отколкото хиляда кървави елфи можеха да съберат през дългия си живот… магия и власт.
Но сега е дошъл моментът да започне това, което бе планирал от самото начало. Нещото в ямата растеше бързо и със сигурност беше на крачка да достигне пълния си потенциал. Зендарин трябваше да му даде само един последен тласък… и в същото време да го постави под свой контрол.
Той пристъпи към ямата. Въпреки че напрягаше очи, създанието все още трудно се отличаваше в мрака. То излъчваше уникална и прекрасна енергия, за която кървавият елф жадуваше, но това беше храна за друго време. Сега… сега той трябваше да нахрани него.
Етерният дракон беше свързан с нещото чрез небесносиния куб в другата зала. Но връзката трябваше да се активира, обикновено едновременно от Зендарин и тъмната дама. Зендарин винаги бе твърдял, че откраднатият жезъл не може да направи повече от това. И, естествено, беше лъгал. Жезълът беше невероятен.
Преобразявайки се, той беше подмамил онзи дренаи да му разкрие всичките му тайни. Така беше разбрал как да го използва единствено той, за да не може някой друг да се опита да му го отнеме. Ако дамата се беше опитала, жезълът щеше да се върне при създателите си — съществата, наречени наару. Това трябваше да се случи и когато уби дреная, но елфът вече беше научил тайната на трансфера — тайна, която дори тя не можеше да откъсне от съзнанието му.
Може би именно затова тя така и не посмя да изпълни заплахите си срещу него. Въпреки високомерието й, Зендарин знаеше, че всъщност представлява важен елемент от магическата й работа.
Но докато тя желаеше пълна власт върху всички и всичко, той щеше да се задоволи само с властта върху някои и утоляването на вечния си глад. Зендарин се наведе над ръба и насочи кристала към това, което му се стори, че е тялото на съществото — на което тя беше дала величественото име Даргонакс — и се концентрира.
Удивителната енергия на жезъла потече към ямата. Щом го достигна, тя очерта тялото на дракона и за пръв път той блесна в цялото си величие. Зендарин занемя и едва не загуби фокус. То беше огромно и много по-мощно, отколкото бе предполагал! Със сигурност и дамата нямаше представа за цялостния обхват на това, което бяха създали. А това само накара кървавия елф да се усмихне с още по-голямо задоволство.
Изливайки енергията на жезъла в дракона, елфът се опита да събуди куба и да го накара да източи всичко от пленения етерен дракон, за да го даде на Даргонакс. Докато и двата магически потока се изливаха в същността на дракона, той изведнъж нададе невероятен рев, който разтърси Грим Батол. Но увлечен от жаждата си за повече магия, с която предателството му несъмнено щеше да го възнагради, кървавият елф само се засмя.
Сега той контролираше всичко. Той беше господар на всичко…
Но докато Зендарин продължаваше подмолното си дело, той не забеляза сянката, която се отличаваше от останалите в залата. Синестра гледаше как кървавият елф я предава. Тя се усмихна доволно, наблюдавайки го как се опитва да й отнеме всичко, което беше постигнала. Щом се увери, че Зендарин вече не може да се върне назад, тя потъна отново в сенките и изчезна. Всичко се развиваше, както консортът на Детуинг бе планирала, всичко, с изключение на Кориалстраз. Но това беше лесно отстранима пречка.
Още някой чу рева на Даргонакс и се уплаши от причината за него, особено след като гласът в съзнанието му изчезна. Калек упорито търсеше присъствието му, но не защото искаше съществото да остане с него. По-скоро сега, след като явно бе свободен, синият искаше да изпълни собствените си намерения. Те не бяха директно свързани с изчезналия Кориалстраз, но ако Калек се натъкнеше на него, нямаше да го пренебрегне.