За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Един господствуващ народ, какъвто е бил атинският или римският, може да се освободи от всякакви налози, защото царува над подвластните му народи. Тогава той не плаща пропорционално за своята свобода, защото в това отношение той не е народ, а монарх.
Но общото правило си остава винаги. В умерените държави се дава обезщетение за тежестта на данъците; това е свободата. В деспотическите държави има обезщетение за свободата; това е умереността на дълговете.
В някои европейски монархии има провинции, които поради природата на своето политическо управление се намират в по-добро положение от другите. Винаги се смята, че те не плащат достатъчно, тъй като, ако управлението им не е така добро, те биха плащали повече; поради това винаги има желание те да бъдат лишени от това управление, което би могло да се разпространи и в други провинции, които биха се възползували от него много по-добре.
Глава XIII
В кои видове управление е допустимо увеличението на налозите
Увеличение на налозите може да се допусне в повечето от републиките, защото гражданинът, който мисли, че плаща на самия себе си, желае да плаща на тях и обикновено поради характера на управлението има възможност да направи това.
В монархията могат да се увеличат налозите поради това, че умереният характер на управление допуска натрупване на богатства; това е като награда на монарха за уважението, което има към законите.
В деспотическата държава налозите не могат да се увеличават, защото не може да се увеличи доведеното до крайна степен робство.
Глава XIV
За това, че същността на налозите съответствува на вида управление
Поголовният данък е по-свойствен на робството; данъкът върху стоките — на свободата, защото той не засяга така непосредствено личността на данъкоплатеца.
Естествено е в деспотическата държава господарят да не плаща на своите воини и на придворните си, но да им раздава земи и следователно да събира малко данъци оттам. Ако той иска да плаща в пари, най-подходящ за това е поголовният данък. Но този данък задължително трябва да бъде умерен, тъй като там данъкоплатците не могат да се делят на класи, защото пред вид на несправедливостта и насилието на управлението това би довело до злоупотреби; необходимо е при всички случаи налозите да бъдат съобразени с това, което могат да платят най-бедните.
Най-естественият данък за едно умерено управление е данъкът върху стоките. Тоя данък, който в действителност се плаща от купувача, макар събиран от търговеца, е кредит, който търговецът предоставя на купувача; ето защо на търговеца трябва да се гледа и като на общ длъжник на държавата, и като на кредитор на всички частни лица. Той предварително плаща на държавата данък, който по-късно ще му бъде върнат от купувача; и той вече е платил за купувача данъка, който плаща за стоката. Ето защо разбираемо е, че колкото е по-умерено управлението, колкото повече царува духът на свободата, колкото благата са в по-голяма безопасност, толкова по-лесно е за търговеца да авансира държавата и да предоставя на частните лица значителни кредити. В Англия търговецът дава реално на държавата 50 до 60 лири стерлинги за всяка бъчва вино, която получава. Кой търговец би се осмелил на такова нещо в страна, управлявана, както, да кажем, Турция? А и ако се осмели да го направи, как би го направил в страна, където благата са изложени на подозрение, несигурност и разорение?
Глава XV
За злоупотребата със свободата
Големите предимства на свободата са довели дотам, че хората са започнали да злоупотребяват със самата свобода. Виждайки, че умереното управление дава превъзходни резултати, те са изоставили тази умереност; получавайки големи данъци, те са поискали да получават още по-големи; и не разбирайки, че свободата е, която поднася този дар, са се обърнали към робството, което в същност отказва всичко.
Свободата е довела до прекалени данъци; но прекалените данъци довеждат до робство, а робството на свой ред — до намаление на данъците.