Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Казват, че на млади години сте учили в семинария, лорд Илвин. Не може да сте забравили всичко. Един просветен свещен от ордена на Копелето ми каза, че ако гостоприемникът на демон умре и душата му не е достатъчно силна, за да го завлече обратно при боговете, демонът прескача в друг гостоприемник. Магьосницата е умряла, а демонът не е в никой от вас, уверявам ви. Кой остава?

Арис изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне. За един ходещ труп това би трябвало да се счита за подобрение, помисли си Иста, но не беше.

— В Кати е — прошепна той.

Изглежда, нямаше намерение да спори с нея по този въпрос, забеляза Иста и кимна одобрително с абсурдното чувство, че е учителка, която хвали ученика си за правилно решената задача.

— Да. Сега е в Кати. И тя иска от него да ви запази жив. Е, жив на пръв поглед поне. Дотолкова, доколкото възможностите му могат да бъдат впрегнати в такава задача.

Устата на Арис се отвори, после се затвори. Най-накрая той каза:

— Но… това са опасни неща! Те изяждат хората живи… магьосниците заплащат с душите си. Кати… трябва да бъде лекувана… трябва да повикам теолози от храма, които да го махнат от нея…

— Чакай малко, Арис — прекъсна го напрегнато Илвин. — Мисля, че трябва добре да обмислим…

Тропот откъм галерията вън — бягащи крака. Два чифта. Вратата се отвори с трясък. Катилара — боса, в омачкана рокля за езда, косата й бе разрошена от вятъра — нахлу в стаята, като едва си поемаше дъх. Лис тичаше след нея, зачервена и задъхана почти колкото маршезата.

— Арис! — извика Катилара и се хвърли върху него. — Богове пет, богове пет! Какво ти направи тази жена?

— Съжалявам, царина — промърмори Лис в ухото на Иста. — Тъкмо обикаляхме оная поляна да търсим цветето, когато тя изведнъж се развика, че нещо не било наред с нейния господар, хукна към коня си и го пришпори в галоп. Нямаше начин да я спра, освен с лък и стрела може би.

— Няма нищо. — Иста потисна гаденето, което я връхлиташе при мисълта какъв номер е извъртяла на Кати, нищо, че измамата беше свършила работа. — Задържа я достатъчно дълго. Иди при Горам, но не казвай нищо. Без значение колко странно ти се стори чутото.

Лис послушно приклекна и отиде да се облегне на стената до коняря, който й кимна за поздрав. После загледа любопитно лейди Катилара, която хлипаше в безсилната прегръдка на мъжа си.

Катилара стисна ръката му, усети слабостта в нея и вдигна зачервеното си от сълзи лице към неговото.

— Какво ти направи? — попита отново.

— А какво си ми направила ти, Кати? — нежно попита той на свой ред. После погледна към брат си. — И на двама ни?

Катилара се извърна и впи яростен поглед в Иста, после и в Илвин.

— Измамихте ме! Арис, каквото и да са ти казали, лъжат!

Веждите на Илвин се вдигнаха.

— И това ако не е доказуемо обвинение — измърмори той.

Иста се опита да пренебрегне за миг разсейващите я привидности. Демонът се бе свил повече отвсякога, плътен и лъскав, сякаш се опитваше да избяга навътре в себе си поради липса на друг изход. Сякаш трепереше.