![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Значи не е била същата княгиня — каза Арис. — Князът на Джокона има цяла глутница сестри. Сигурно си се припознал. Умерю владееше езика до съвършенство.
— Да. Умираше си да измисля игри на думи. Само че освен ако няма сестра близначка със същото име, мога да се закълна, че беше същата жена. — Илвин въздъхна, после челото му се сбърчи. — Кати хукна побесняла към стаите на княгинята и аз тръгнах след нея. Боях се да не… и аз не знаех от какво, но си помислих, че ако не друго, може би поне ще успея да те предупредя и да ти спестя някоя сцена.
— Моят верен помощник.
— Е, това минаваше границите на дълга, така реших. Щеше да имаш да ми дължиш и този път нямаше да ти опростя дълга. Как ли не молих Кати поне да ме оставя аз да вляза пръв, но тя се мушна под лакътя ми. Шумното ни нахлуване се случи в крайно неподходящ момент. Като говорим за нечие съвършено владеене на езика…
Мъртвите мъже, отбеляза Иста, не можеха да се изчервяват. Но можеха поне да изглеждат засрамени.
— Дори аз не бих могъл да виня Кати, че побесня — продължи Илвин. — Но ако онзи кинжал с кичозната украса бе лежал най-отдолу под купчината сбруи, вместо отгоре й, може би щях да я сграбча навреме. Тя се разкрещя и се хвърли право към княгинята. Искаше да й нареже лицето. По разбираеми причини.
— Тази част си я спомням — бавно изрече Арис, сякаш не беше съвсем сигурен. — Поне отчасти…
— Ти избута златната мръсница встрани, аз хванах ръката, с която Кати стискаше ножа, и с общи усилия двамата можехме и да предотвратим нещастието, само че ти се спъна, докато се измъкваше от леглото. Толкова ли си бил загорял, та не бе имал търпение да се съблечеш дори? Ако на мен ми се беше отворила такава възможност… няма значение. Само че най-добрият фехтовач в Карибастос, спънат от собствените си панталони… богове пет, Арис! Кати не би имала силата да забие това тежко острие, ако се бе целила в теб и ако ти не се беше стоварил отгоре ни с цялата си тежест. — Възмущението му избледня и възбуденият му глас се забави. — Усетих как острието те пронизва. Сигурен бях, че сме те убили, с общи усилия.
— Кати не беше виновна! — побърза да каже Арис. — Като си спомня ужаса по лицето й… все едно ме пронизват отново. Нищо чудно, че тя… След това… след това не помня нищо.
— Падна в краката ми. Глупавото момиче издърпа кинжала от гърдите ти — аз извиках: „Не, Кати!“, но беше късно. Макар да не съм сигурен, че ако го бяхме оставили в раната, щяхме да намалим кървенето — кръвта ти направо шуртеше. Опитвах се да притисна с едната си ръка раната ти, а с другата да удържа Кати за ръкава, само че тя се измъкна от робата си, моля ти се! Умерю пищеше и пълзеше по леглото да се добере до теб — честно казано, не знам защо. Кати заби ножа право в корема й. Умерю хвана дръжката, после вдигна очи към мен и ме погледна толкова тъжно… И простена отчаяно и тихо… Такъв й беше гласът, когато я видях в Джокона. — Собственият му глас стана още по-тих. — Простена, и толкова. После лицето на Кати стана някак много странно, а след това… не помня. — Отпусна се безсилно на възглавниците. — Защо не мога да…
Ръцете на Иста трепереха. Тя ги скри в диплите на полата си.
— Какво е следващото, което си спомняте, лорд Илвин? — попита тя.
— Как се събудих тук. Главата ми бучеше. Бях замаян и ми се гадеше. А после пак се събудих тук. И пак. И пак. И пак. И… сигурно ми се е случило нещо. Някой ме е ударил в гръб ли?
— Катилара каза, че те е наръгал Печма — обади се Арис. Прокашля се. — Теб и Умерю.
— Но той не беше там. Да не е дошъл след нас? А и освен това аз не съм… — Ръката на Илвин се плъзна към гърдите му, под ленената роба. Когато я извади, беше оцапана с червено. — Ооо… ранен ли съм?
— Какъв беше Печма? — упорито попита Иста.
— Писар на Умерю — каза Арис. — Обличаше се ужасно и всички от свитата й му се подиграваха — винаги има по един такъв нещастник. Когато Катилара ми каза, че той е нападнал Илвин, първата ми реакция беше, че това е невъзможно. Тя рече, че е по-добре да повярвам, иначе княз Сордсо ще ни обяви война още преди да са откарали трупа на сестра му. И че никой от джоконците нямало да защити Печма. За това наистина се оказа права, между другото. Каза също да съм бил търпелив, защото Илвин щял да се оправи. Бях започнал да се съмнявам, но сега виждам, че е така!
— Не сте хапвали нищо повече от два месеца и това не ви се е сторило странно?