![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Иста съвсем не беше сигурна в следващия си ход, но именно той изглеждаше логически издържан. Тя се отнасяше с дълбоко недоверие към логиката — съвсем възможно бе да обмислиш внимателно пътя си, стъпка по стъпка, и да се озовеш затънал до шия в блато от непростим грях, точно толкова, колкото ако си скочил в него с главата надолу.
— Чух какво имаха да кажат всички заинтересувани страни, освен една. Мисля, че демонът е придобил дара на словото. Човек се пита от кого ли, щом може да прави… двуезични игри на думи, но както и да е. Бих искала да говоря и с него. Лейди Катилара, бихте ли му отпуснали за малко юздите?
— Не! — Тя се намръщи при погледа на Иста и добави: — Не в мен е проблемът. Той се опитва да се измъкне. Ако му дам и най-малката възможност, ще се опита да избяга с тялото ми.
— Хм — промълви Иста. Нямаше голямо доверие на Катилара, но този път в думите й можеше и да има известна доза истина.
— Завържете я за стола — лаконично предложи Лис от мястото си до стената. Иста погледна през рамо към момичето; Лис вдигна вежди и сви рамене. Позата й беше небрежна, но в ококорените й очи се четеше неприкрито любопитство, сякаш гледаше пиеса и нямаше търпение да види следващото действие.
— Не разбираш — каза Катилара. — После няма да иска да се върне обратно.
— Аз ще имам грижата да го задържа — каза Иста.
Илвин смръщи заинтригувано вежди и я изгледа от главата до петите.
— Как?
— Мисля, че няма да можете — възрази Катилара.
— Той обаче мисли, че ще мога. Иначе нямаше да се страхува толкова много от мен.
— О! — Лицето на Катилара се свъси замислено.
— Според мен — бавно каза Арис, — разпитът на този затворник може да се окаже особено важен. Заради отбраната на Порифорс. Ще събереш ли смелост, мила ми Кати… заради мен?
Младата маршеза гледаше премаляла как Горам и Лис измъкват полупарализирания Арис от стола и го оставят да седне на пода, облегнат на леглото. Не възрази и на втората част от упражнението, а сама се тръшна на освободения стол и сложи ръце на дървените облегалки. Горам се разрови в раклата с колани и шарфове на Илвин за нещо подходящо, с което да върже младата жена.
— Използвай платнените шарфове — притеснено го посъветва Арис. — Така че да не се врежат в кожата й.
Иста погледна белезите от охлузване по китките си.
— Завържи ми и глезените — настоя Катилара. — По-здраво!
Горам не смееше да стегне много импровизираните въжета под пълния с тревога поглед на марша и накрая със задачата се зае Лис. Когато приключи, крайниците на Катилара бяха по-скоро омотани, отколкото завързани.
Иста премести столчето си с лице към маршезата, леко смутена от силното, неподвижно тяло на Арис в краката й.
— Хайде, лейди Катилара. Пуснете демона, освободете го.
Катилара затвори очи. Иста притвори своите и се съсредоточи върху вътрешните граници, видни единствено за второто й зрение. Изглежда, ставаше въпрос не толкова за освобождение, колкото за извличане.
— Излизай де — промърмори Катилара, все едно беше момче, което се опитва да изгони с пръчка язовец от дупката му. — Излизай!
Вълна от невидима виолетова светлина… Иста призова цялата си чувствителност. Изражението на Катилара се промени, застиналата тревога отстъпи за миг на вяла усмивка; езикът се стрелна сластолюбиво по устните й. Тя направи гримаса, сякаш разтегляше лицевата си мускулатура в непривични посоки. Виолетовото сияние се разля по цялото й тяло, до върховете на пръстите. Тя си пое дълбоко дъх.
Очите й се отвориха рязко и се разшириха ужасено при вида на Иста.
— Пощади ни, Блестяща! — изпищя тя. Всички в стаята подскочиха стреснато при този пронизителен вик.
Жената започна да се клати напред-назад в стола и да дърпа неистово ръце и крака.
— Пусни ни, развържи ни! Заповядваме ти! Пусни ни, пусни ни!
Спря и се отпусна задъхана, после лукава усмивка разтегли лицето й. Тя се облегна назад, затвори очи, пак ги отвори, с предишната застинала, примигваща тревога.
— Виждате, че е безсмислено. Глупавото нещо не иска да излезе, каквото и да правя. Развържете ме.
Виолетовото сияние, отбеляза Иста, все още изпълваше тялото на Катилара. Тя махна на Лис, която бе тръгнала напред, за да я спре.