Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Царина, уверявам ви, че не е така.

— Лично говорих с него, току-що. Елате с мен.

Съмнението, което се излъчваше от физиономията му, не се промени, но когато тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите, той все пак я последва.

Влязоха в чистата спретната стая на Илвин. Горам, който седеше и наблюдаваше повереника си, скочи, щом видя лорд Арис, поклони му се по своя отсечен, тромав начин и измърмори нещо с раболепен тон, което сигурно беше „Милорд“.

Погледът на Арис се плъзна по неподвижното тяло в леглото. Устните му се свиха разочаровано.

— Все същото си е.

— Лорд Арис, седнете — каза Иста.

— Предпочитам да остана прав, царина. — Търпението в сериозните му очи се изчерпваше.

— Както искате.

Въжето от бял огън между двамата беше късо и дебело. Сега, когато знаеше за какво да гледа, Иста усещаше в него и присъствието на демона, бледо виолетово сияние като канал, което бе в основата на всичко. Вървеше в три посоки, но само по едното разклонение течеше душевно вещество. Иста сви ръка около връзката между двамата мъже и стисна, изтънявайки плътната нишка наполовина. Възпряният бял огън се ливна назад в тялото на Илвин.

Коленете на лорд Арис се подгънаха и той се срина на пода.

— Горам, помогни на марша да седне на онзи стол — нареди Иста. „Задръж“, заповяда безмълвно тя на невидимата стега и тя задържа.

Иста се приближи до леглото на Илвин и огледа възлите светлина. „Нагоре“, заповяда им мълчаливо тя и направи необходимите движения с ръце, натрупвайки ги върху челото и устата, така както Катилара ги бе сбрала върху… другата теологична точка. Светлината се преля според желанието й. „Стой там“. Иста кривна глава и огледа резултата. „Да. Струва ми се“.

Горам се разбърза да премести стола от полирано дърво със сложна украса, който стоеше до стената от другата страна на леглото. Вдигна стреснатия Арис за раменете и го настани в него. Арис затвори уста и потри лицето си с внезапно натежала и трепереща ръка. „Губи усещане за тялото си, така ли?“ Иста взе безцеремонно столчето на Горам, сложи го до долната табла на леглото и седна така, че да вижда добре лицата и на двамата братя.

Очите на Илвин се отвориха. Той си пое дъх и раздвижи челюсти. Понечи да се надигне на лакът и погледът му попадна на Арис, който седеше вдясно от него и го зяпаше невярващо.

—  Арис! — Радост звънна в гласа му. Внезапната усмивка промени лицето му до неузнаваемост — Иста се дръпна инстинктивно назад и примигна, докато очите й свикнат с този внезапно разкрил се пленителен мъж. Горам побърза да натрупа възглавници зад гърба му. Илвин се надигна още малко, зяпнал от удивление. — О! О! Жив си! А аз не им вярвах… не ми отговаряха и реших, че искат да ми спестят… спасен си! Аз съм спасен! Богове пет, всички сме спасени! — Срина се назад, като си поемаше шумно дъх и се хилеше, избухна за кратко в сълзи от потрес, после овладя накъсаното си дишане.