Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Тя също отхапа. На вкус кайсията беше толкова чудесна, колкото на вид и на мирис, и въпреки опитите на Иста да запази приличие, скоро сокът потече на вадички от устата й. Тя вдигна ръка да го избърше.

— О, виж какво стана…

— Чакай — каза той и пристъпи към нея. — Дай да ти помогна.

Целувката се проточи, докато ухаещите му на кайсия пръсти си играеха приятно с косата й. Когато спряха, за да си поемат дъх, тя отбеляза:

— Винаги съм се бояла, че само с божествена намеса ще си намеря любовник… Излиза, че съм била права в това отношение.

— Ох, погледни се, горчиво-сладка Иста. Светица, магьосница, вдовстваща царина на цял Шалион-Ибра, говориш си с богове, когато не ги ругаеш — един мъж трябва да е маниакално неустрашим дори да си помисли за теб по този груб начин… Което е добре. Защото ще намали броя на съперниците ми.

Нямаше начин да не се разкикоти. Чу се и се разсмя, щастлива и най-вече крайно изненадана. Той вкуси и смеха й, сякаш бе някаква родена от чудо кайсия.

„А аз се страхувах, че няма да знам как да направя това“.

Сторил й се бе висок и великолепен в черното изящество на туниката, панталоните и ботушите си, но изглеждаше дори по-добре без тях, помисли си Иста и го дръпна до себе си в леглото. Топлата нощ не се нуждаеше от одеяла и чаршафи. Остави две свещи да горят, така че да вижда по-добре даровете на боговете.