Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Воля срещу воля. Иста подозираше, че демонът е придобил опит и сила, изсмуквайки ги от не един живот. Но по някои специфични въпроси волята на Катилара бе по-силна от неговата. Воля, превърнала се в мания. Ако демонът бе взел Катилара за по-управляем гостоприемник от Илвин, то със сигурност се бе натъкнал на интересна изненада. Колкото и да я дразнеше младата маршеза, Иста изпита мрачно задоволство при мисълта за неочакваното затруднение на демона.

— Сигурно си даваш сметка — каза тя, — че демонът краде живот от Илвин, за да поддържа Арис… в движение?

Кати вдигна рязко глава.

— Така е справедливо. Той намушка Арис, нека си плати!

— Я чакай малко! — каза Илвин. — Не бях единственият, който държеше ножа в онази бъркотия!

— Ако не беше сграбчил ръката ми, никога нямаше да се случи!

— Да, както и ако Арис не се беше спънал или Умерю се беше хвърлила в другата посока, или… или ако още сто неща бяха станали по друг начин. Само че станаха така — мрачно завърши той и стисна устни в тънка черта.

— Да — бавно рече Иста. — Четирима души, чиито действия са се комбинирали и са довели до резултат, който не е бил желан от никого. Не съм толкова сигурна за… петия присъстващ.

— Вярно е — обади се Илвин, — че демоните се стремят към нещастия и хаос; такава е природата им и самата им магия произтича от тази природа. Или така поне ни учат свещените. — Надигна се на възглавниците си и изгледа неспокойно снаха си.

— Е, за другите не знам, но този демон е бил изпратен тук — каза Катилара. — Нарочно. Трябвало е да съблазни Илвин или Арис, или и двамата, да превземе замък Порифорс отвътре и да го предаде в ръцете на княза на Джокона. Аз предотвратих това. Също като войник, който избутва назад стълба при обсада. — Тръсна коса и ги изгледа поред, сякаш ги предизвикваше да оспорят това й постижение.

Илвин издаде долната си устна, сякаш очите му внезапно се бяха отворили. Веждите на Арис се смъкнаха объркано.

— А лорд Печма? — подсказа Иста.

— О, това беше лесно. Демонът знаеше всичко за Печма. — Катилара изсумтя презрително. — След като се погрижих Илвин да изглежда подобаващо и заведох Арис в нашето легло, трябваше само да намеря Печма, да го обвиня и да го убедя, че на сутринта ще го обесят без съд и присъда, ако не избяга. Останалото той го направи сам. Сигурно още бяга.

„Тази млада жена е била доста заета въпросната нощ“, помисли Иста. Ужасяващото внимание към детайлите в режисирането на декорите с голия Илвин в главната роля, така че да изглежда „подобаващо“, я смрази. Дребно отмъщение, може би, срещу човека, който така упорито се е надсмивал над брачния избор на брат си?

— Арис не е виновен за нищо, както виждате — страстно продължи Кати. — Защо само той да страда? — Тя обърна гневно лице към Иста. — Така че ти — каквото и да си направила, за да го приковеш към този стол — пусни го веднага!