Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Кати… демонът… изведнъж застина и я погледна с широко отворени очи. Душевното вещество по връзката се отля мощно назад към Илвин. Внезапно ужасеното изражение се отцеди от лицето на Арис, заменено от… нищо, съвсем нищо. Отпусната, бледа неподвижност. Той се срина на една страна като парцалена кукла. Като труп. Блестящият защитник на Порифорс, превърнал се в безжизнен труп, в маса от мъртво месо, толкова тежко в смъртта, че щяха да са необходими мишците поне на двама мъже, за да го извлекат от стаята.

Духът му обаче не бе изтръгнат с белия огън, който Иста бе виждала при умиращи хора преди. Просто се отдели от тялото му, но иначе си остана непроменен. Ужас разтърси всяка частица от съществото на Иста. „Богове пет. Той вече е отхвърлен. Неговият бог не може да го достигне. Какво направих?“

— Ммммммммм ВЪРНИ ГО! — Яростта, като разярен мастиф, който сключва челюсти около муцуната на бик, изстреля Катилара към предишния пълен контрол над собственото й тяло. Виолетовата светлина се сви в плътна отбранителна топка, каналите се появиха отново, огънят потече както преди. Арис си пое хрипливо дъх; примигна, размърда челюсти да раздвижи лицето си и седна с гръб към леглото, полузашеметен.

Иста се отпусна разтърсена. Номерът беше подействал на Катилара, така както интуитивно бе предположила Иста, но бе разкрил и нещо… което тя не разбираше. „Никакви номера повече. Не ми стиска“.

Катилара се отпусна хриптяща напред, опънала до скъсване връзките си, и впери злобен поглед в царината.

— Ти. Ти гадна дърта кучка такава! Измами ме!

— Измамих и демона. Съжаляваш ли? — Даде знак на Горам и Лис и двамата несмело се заеха да развържат маршезата.

Илвин, който поглеждаше притеснено над ръба на леглото към брат си, се облегна назад и изгледа смутено Иста.

— Как го правите това, госпожо? Да не би и вие да сте магьосница случайно? И ние какво — заменяме демона за друг, по-непознат враг?

— Не — каза Иста. — Моите нежелани дарби имат друг източник. Питайте Катиния… любимец. Той знае. — „По-добре и от мен, струва ми се“. Ако обладаването на или от демон превръщаше човек в магьосник, а връзката с някой от боговете го правеше светец, в какъв ли странен хибрид се превръщаш в ръцете на демонския бог?

— Докосната от бог тогава… това ли твърдите? — попита той. По тона му не личеше дали й вярва, или не, поне засега: просто беше нащрек.

— За мое най-голямо съжаление.

— Как се случи това?

— Някое страдащо копеле се е помолило на един бог, който е бил твърде зает, за да му обърне внимание, така че е прехвърлил задачата на мен. Или така поне твърди Той.

Илвин се отпусна безсилно на възглавниците.

— О — промълви много тихо, докато значението на думите й се слягаше в ума му. След миг добави: — Бих искал да поговорим по-подробно за това. В някой, хм, по-спокоен момент.

— Ще видя какво мога да направя.