Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Иста докосна с пръст устните си.

— Много хора страдат без вина по света — каза тя. — Арис не е първият. Аз ще — както ти каза — ще го пусна след малко, но преди това всички трябва да говорим свободно. Храмът ни казва, че демоните вършат своите чудеса на страховита цена. Според теб още колко време може да продължава това?

Катилара стисна зъби.

— Не знам. Докато дишам и волята ми е силна! Защото ако магията на демона изчезне, Арис ще умре.

— Ако… наистина такава е единствената алтернатива — внезапно се намеси Илвин, — може би това редуване не е чак толкова лошо. Бих могъл да заема… половината, да речем. Половината ден да е на Арис, а другата половина за мен, може би?

И тогава няма да е братоубиец? Или дори една четвърт братоубиец? Появилата се надежда ясно се четеше по лицето му. Катилара грейна при това неочаквано предложение и погледна замислено Илвин.

Иста се поколеба, увереността й бе разклатена. „Неувереността“, строго се поправи тя.

— Според мен няма да се получи — каза след миг, — или поне не за дълго. Колкото и неумолим контрол да упражнява Кати върху демона, той все пак смуче от душата й, макар и по малко. В противен случай досега да е изчезнал или да е отслабнал дотолкова, че да преустанови магията си. Просветен ди Кабон ми е казвал, че рано или късно демонът винаги взима надмощие над гостоприемника си.

— Стига Арис да е спасен, аз ще поема риска! — каза Катилара.

Арис си пое рязко дъх и поклати глава.

— Почти си струва риска, ако питате мен — мрачно промърмори Илвин.

— Само че не е риск. Сигурно е. И Арис пак ще умре, а Катилара ще бъде унищожена.

— Само че кога, колко дълго, това е въпросът! — възрази Катилара. — Всякакви неща могат да се случат преди… тогава.

— Да, и аз мога да ви кажа някои от тях — рече Иста. — Илвин със сигурност е изучавал теологията на магията за смърт в семинарията към ордена на Копелето. Самата аз също имах случай да се запозная отблизо с нея, навремето. Арис не е жив сега. Демонът е уловил отделения му дух и го е върнал да витае в собственото му тяло. Познато, сродно обиталище в някои отношения, ако трябва да гадая. Само че той е отрязан от подкрепата на своя бог и духът му е също толкова откъснат от материята, която го храни. Не би могъл да поддържа живот, освен чрез онова, което краде от Илвин, не би могъл да го увеличава, нито да го поражда.

Катилара настръхна и се сви, сякаш щеше да скочи срещу нея.

Иста продължи слепешком в лабиринта от мрачни следствия.

— Така че най-вероятно го чака съдбата на всички изгубени духове. Бавно да чезне, да линее, да отслабват възприятията му за самия себе си, за света наоколо, за спомените — за нещата, които е обичал и мразил — да забравя. Нещо като старческо слабоумие. Виждала съм безцелното лутане на слепите духове. Това е едно тихо проклятие и милостиво — за тях. Не толкова милостиво за човек, който все още е в тялото си.

— Искате да кажете, че ще си загуби ума? — каза Илвин втрещено.

— Това… не е добре — рече Арис. — Аз и без това нямам на склад колкото теб. — Опита се да се усмихне на брат си. Опитът се провали напълно.

Иста прехапа устни и продължи упорито:

— Мисля, че знам защо демонът отпуска на Илвин толкова малко време — колкото да се нахрани, а дори и за това не стига. Защо двамата си поделят денонощието по такъв неравностоен начин. Мисля, че когато Илвин е буден, демонът… губи по малко битката за поддържането на тялото на Арис. С всеки час свяст за Илвин мъртвото тяло се разлага с още малко. С времето разлагането ще стане видно за околните. — Сега, когато знаеше как да погледне с усилената й чувствителност, всичко беше ясно. „Не са ми приятни тези нови познания“. — Това ли е съдбата, която бихте искали за своя красив съпруг, лейди Катилара? Угасващ ум, уловен в едно разлагащо се тяло?

Устните на Катилара изрекоха мълчаливо отрицание, но тя не каза нищо на глас. Скри лице в коленете на Арис.

„Богове, защо на мен дадохте тази отвратителна задача?“ Иста продължи безмилостно:

— Илвин също умира, защото бавно изцеждат от него повече живот, отколкото би могъл да замени. Но ако Илвин умре, Арис също ще… спре. И двамата ще срещнат края си. Едва ли това би желала майка им, уверявам ви. Чий край ще превари в това зловещо състезание, не знам. Само че това е крайният резултат от аритметиката на демонската магия — два живота в замяна на един, после и този един отпада от сметките. И всичките ви усилия ще отидат на вятъра. Теологически правилни ли са заключенията ми, лорд Илвин?

— Да — промълви той. Преглътна и продължи: — Демонската магия… според свещените… неизменно създава повече хаос, отколкото ред. Цената винаги е по-голяма от наградата. Някои от онези, които се забъркват с демони, се опитват да разпределят цената върху други хора, а наградата да запазят за себе си. Рядко успяват за дълго. Макар да се твърди, че малцина много мъдри люде и опитни в теологията, магьосници от храма, могат да използват демонската магия в съгласие с естеството й, а не против него, и така да правят добро. Тази част така и не ми стана много ясна.