Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Първо трябва да ти кажа нещо.
— Не сега. — Той захвърли ножницата си на стола.
— Сега. — Тя изправи рамене и махна към роклята, с която бе облечена. — В момента аз те прелъстявам.
— Много добре.
— Не, умишлено се постарах да го сторя. Издокарах се и се напръсках с парфюм… исках ти да ме пожелаеш.
— Значи сигурно ще се зарадваш, като разбереш, че си успяла.
— Радвам се, но не мога… Не съм като Джийн. Не ми е лесно да те лъжа, дори и когато е за добро. — И само след миг тя разпалено добави: — А наистина го правя за добро!
— За твое добро?
— Да, но никому няма да навреди, ако постигна своето.
Той смъкна набързо ризата си.
— Мила моя Кейт, аз съм напълно готов да ти позволя да постигнеш своето по отношение на мен самия, но няма да се самозаблуждавам. Това може да навреди наистина много.
— Тогава защо го правиш?
— Както Гавин каза, някои неща са предопределени — рече той, след което простичко добави: — Трябва да те имам.
Страстното желание в гласа му я сепна.
— За колко време?
— Докато премине лудостта.
— Но аз не смятам тя да преминава. — Замълча за миг, после дръзко заяви: — Искам да имам дете.
— Знам. — Той се приближи към нея, останал само по карирания килт. — Разбрах това още в мига, в който те видях пред църквата. Ако това се случи, има лек и за него, но се моля на Бога да не ми се наложи да прибягна до него.
— Лек ли? Какъв лек?
— За бога, ще свалиш ли най-сетне дрехите си?
Всяко мускулче по тялото му бе напрегнато, очите му блестяха, ноздрите му бяха разширени. Тя направо усещаше вълните на желание, които се излъчваха от него.
Защо ли си стои така и спори с него? Та нали точно това искаше! Той беше неин. Кейт бързо се измъкна от кадифената рокля и златистата риза, но оставаха корсетът и обръчите и… това бе прекалено много. Тя се обърна с гръб към него.
Чу как връзките изсвистяха и го погледна през рамо. Той стоеше с кама в ръката и докато тя го гледаше, разряза останалите връзки на корсета й. Само няколко секунди по-късно и останалите части от бельото й вече лежаха на парчета на пода.
— Не си спомням да си носила всички тези чудесии в пещерата. Защо ти трябваше сега да си правиш труда?
— Нали ти казах, за да те прелъстя. — Тя прехапа долната си устна, когато той хвърли камата и ръцете му се плъзнаха по гърдите й. Те моментално набъбнаха и зърната й се втвърдиха. Толкова отдавна… Струваше й се, че е изминала цяла вечност, откак за последен път я бе докосвал.
Ръцете му се отдръпнаха от гърдите й и той направи нещо зад гърба й, след което отново я притисна към себе си. Слисана и изненадана, тя разбра, че той е вдигнал килта и сега тя усещаше възбудата му направо върху голото си тяло. Ръцете му се плъзнаха напред и започнаха да галят корема й, докато той бавно въртеше хълбоците си и се триеше в нея с безкрайна чувственост.
— Ти каза, че… харесваш… да докосваш… — Тя замълча, когато пръстите му погалиха гъстите къдрави косъмчета, а после се плъзнаха още по-надолу. — Да докосваш кожа… и коприна… и…
Вратът й се изви назад, щом той откри пъпчицата, която търсеше.
— Това е единствената коприна, която ме интересува в момента. — Палецът му притискаше и отпускаше, притискаше, и пак отпускаше, докато той продължаваше ритмично да се върти, притиснат в задничето й. — Тази мекота… — до ухото си тя усещаше насечения му учестен дъх. — Мислех за това през цялото време, докато бях в Ирландия. Какво е да те докосвам… тези безумни звуци, които издаваш, когато навлизам в теб.
Тя наистина вече издаваше някакви дълбоки гърлени звуци, докато усещанията едно след друго нахлуваха в тялото й.
— Да, точно така, дай ми всичко това! — Той я притегли към пода на колене. Тя се опита да се извърне към него, но той нежно я побутна напред, за да застане на ръце и колене. — Не, ето така.
С един мощен тласък той нахлу в нея. Твърдост, разтегнатост, изпълване докрай. Тя извика и се отпусна напред, докато гърдите й опряха в килима.
Той започна да се движи в нея дълбоко, безумно. Ръцете му галеха и мачкаха задника й. Гърдите й леко бръсваха килима при всеки тласък и тя усещаше как зърната й стават все по-твърди и по-чувствителни след всяко докосване. Движенията в тялото й и външното триене бяха невероятно възбуждащи и парещите усещания се засилваха, докато почти не можеше да издържа повече. Тя се притискаше назад, опитвайки се да поеме в себе си още по-голяма част от него. И все още това не бе достатъчно. Нещо липсваше.
— Робърт, искам…
— Шшт! — Той отново нахлу до краен предел в нея. — Само още мъничко. Трябва да…