Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— В този свят, където протестанти и католици се избиват едни други в съперничество кой от кой по-жестоко, ми се струваше нелогично, ако има Бог, той да позволява това да се случва в Негово име. — Той махна към морето, сушата и живота пред тях. — Но това е Бог, Кейт. Това е Богът, който придава смисъл на всичко.
— Да, това е Бог.
Тя се чувстваше така, сякаш всеки миг щеше да се пръсне от преливащата си любов към Робърт.
Той все още гледаше тюлените, когато я попита:
— Сънуваш ли още кошмари?
— Не и откак дойдох на Крейда. — Тя дълбоко вдъхна соления въздух. — Тук има някакво вълшебство.
Той се обърна, за да я погледне.
— Домът — простичко отвърна тя. — Познах го още в първия миг, в който го зърнах.
— Божичко! — За миг той остана смълчан. — В такъв случай сигурно не бива да се изненадвам от решителността ти да останеш тук.
— Аз ще остана тук!
Той поклати глава.
— Това е невъзможно. Предупреждавам те, Кейт, каквото и да се случва между нас, ти не можеш да имаш Крейда.
— Ще те убедя в противното. Обикновено не си чак толкова твърдоглав. Няма никаква причина, поради която да не можем да останем тук и да живеем щастливо.
— Има, и то много причини. Защо, по дяволите, не… — Той млъкна, когато забеляза упоритата извивка на вдигнатата й брадичка. — Защо ли си хабя приказките? — Той я хвана за ръка и я отведе встрани от скалата. — Нека се върнем в замъка.
— Защо? Тук ми харесва!
— Ще дойдем пак друг път. — Той й се усмихна закачливо. — Може и да е пролет, но е прекалено студено, за да те обладая на земята, а в момента изпитвам нужда да ти покажа колко щастливо можем да си живеем двамата. Предполагам, нямаш нищо против?
Тя погледна още веднъж към малките тюленчета на скалите под тях. Ако всичко потръгне добре, Бог може да дари и нея с едно бебче догодина по това време, когато тюлените се връщат.
— Абсолютно нищо против.
— Глупак такъв! — изръмжа Алек, а ръката му изплющя върху бузата на сина му. — За нищичко ли не мога да разчитам на теб?
Дънкан падна на камъните в двора и още преди да успее да се изправи, Алек го срита в ребрата.
— Напускам Килгрън за съвсем кратко време, а ти позволяваш да се случат такива поразии. От колко време я няма?
— Две седмици. — Дънкан изпълзя встрани от следващия ритник и се изправи на крака. — Не можех да сторя нищо. Гавин я отмъкна още преди да разберем, че е дошъл.
Алек се съмняваше в истинността на думите му. Дънкан бе мекушав като жена, когато ставаше въпрос за сестра му. Никога не би се осмелил да се противопостави открито на Алек, ако той бе в Килгрън, но пък бе напълно способен да действа зад гърба му.
— Къде я е отвел?
— Откъде да знам?
— Трябваше да знаеш, защото си бил длъжен да ги преследваш — прогърмя гласът на Алек. — Но тъй като не си го сторил, сигурен съм поне, че си посъбрал информация от слуховете в долината. В Крейда ли я е завел?
Дънкан се колебаеше.
— Дънкан, трябва ми наследник, затова не мога да те убия, но ще се погрижа да не можеш да станеш от леглото си поне месец.
— Не са в Крейда — неохотно проговори Дънкан. — Отишли са там само за да се венчаят, после са заминали. — Той побърза да добави: — Или поне така чух.
— А какво друго си чул?
— Че още на следващия ден, след като са се венчали, са отплавали от Крейда на малко рибарско корабче.
— Накъде?
— Не знам.
Този път Алек му повярва. Гавин не беше глупак и не би се раздрънкал за подобно нещо. Но винаги съществуваха начини да получиш информация. Кланът Макдарън бе тясно свързан със семействата тук, на сушата, както и на самия остров. Все някой ще знае нещичко.
И все някой ще може да бъде убеден да проговори.
А после? За едно поне спор няма, момчето ще бъде наказано за действията си, а дъщеря му ще научи каква е цената на неподчинението. По дяволите, ако Гавин и Джийн все още бяха на Крейда, може би най-сетне ще успее да се добере до тази награда, която съдбата му е определила, наградата, която в момента бе притежание на Робърт Макдарън. Но тъй като Робърт бе отпратил младоженците, нямаше повод да помоли Джеймс за помощ, за да нахлуе в Крейда, а островът бе непристъпен без военна сила, каквато единствено кралят можеше да осигури. И все пак сигурно има някакъв начин да използва временното си поражение в своя полза.
Просто трябваше да открие този начин.
12.
Великолепен пурпурен килим от цъфнал пирен покриваше склона към края на скалата, надвесена над пустошта.
Кейт удивено съзерцаваше ниските храсталаци, които се бяха преобразили от грозновати кафяви растения в симфония от свежи стебла с цвят на лавандула.