Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Робърт! — Гласът бе на Гавин и той блъскаше по вратата. — Джок! Отворете! Нося две бутилки от най-добрата бира в цяла Шотландия!
Песента на гайдата се носеше дива и сладостна, тържествуваща и все пак някак тъжна, извисяваше се омайно над двора.
Кейт стоеше на каменните стъпала и гледаше удивена, докато Тим Макдугъл се въртеше из двора и извличаше мелодии, каквито Кейт дори не бе предполагала, че е възможно да роди този ужасен инструмент. Последните лъчи на залязващото слънце обливаха гледката със сенки и светлини, с розови оттенъци и тъмнина.
Тя преглътна, за да се освободи от напрежението в гърлото си и загледа как Джийн заема мястото си под балдахина на Макдарън, носен от четирима мъже от клана, облечени в килтове. Облечена в брокатена рокля с цвят на слонова кост, Джийн повече от всякога приличаше на принцеса от приказките. Дългата й сребристоруса коса се разливаше свободно до кръста й, какъвто бе обичаят, а единственото й украшение бе венец от пролетни цветя. Тридесет мъже с традиционни килтове и със запалени факли в ръце се бяха подредили като стражи от двете страни на балдахина.
— Хайде, Кейт — нетърпеливо извика Джийн, а деликатните й черти бяха озарени от радостна усмивка. — Да не искаш да закъснея за сватбата си?
Кейт изтича по стълбите, за да застане на мястото си зад носилката и процесията се запъти през двора към подвижния мост. Пред тях улиците бяха изпълнени с народ, а в далечината проехтя звънът на църковната камбана, примесваща се с дивите прелестни звуци на гайдата.
На хоризонта се виждаха обвитите в мъгла планини, отразени в почервенялото от залеза море.
Красота. Крейда. Домът.
Това бе прекалено много. Кейт преливаше от вълнение, никога не бе преживявала подобен миг. Вече дори не я интересуваше дали Робърт ще дойде в църквата. Той трябваше да е там. Бог невинаги бе честен, но Той бе създал както рая, така и Крейда, и нямаше да позволи подобен съвършен миг да бъде накърнен.
Гавин изтича по стъпалата на църквата, а лицето му грееше не по-малко от това на Джийн. По своя си начин те двамата бяха също така красиви, както и Крейда.
Нейната Крейда.
Джийн видя Робърт горе на стъпалата пред църквата, облечен в кожена жилетка и с килт на рода Макдарън, черните му коси блестяха под залязващите лъчи на слънцето.
Той също й принадлежеше, помисли си яростно тя. Нямаше друг на света, който би могъл да го обича по-силно от нея или да му даде повече. Защо ли си бе мислила, че мекушаво ще се предаде и ще се откаже от двете неща, за които й казваха, че никога няма да може да притежава и които най-много желаеше на този свят?
Тя нямаше да се откаже от нито едно от тях!
— Боже мой! — промълви Робърт.
Кейт бе облечена в пурпурна кадифена рокля с елегантни широки поли и дълги широки ръкави, изрязани така, че да разкриват златистата риза под тях. Надиплена златовезана висока яка обграждаше лицето й, но оставяше шията и горната част на гърдите й открити. Триъгълната пурпурна шапчица на главата й бе извезана с блестящо злато и напомняше на Робърт коронка. Розовата светлина танцуваше по Кейт, галеше коприната на разпуснатите й червеникавокестеняви коси, гладката кожа на гърдите й. Страните й бяха поруменели, а походката — дръзка. Робърт никога не я бе виждал да изглежда по-красива… или по-неустоима.
— Божичко, тя изглежда… — Робърт не намери думи да довърши.
— В пълна бойна готовност — иронично рече Джок, като не откъсваше поглед от Кейт. — И дръзка, каквато е била майка й. Подозирах, че ще се окаже така.
Кейт предизвикателно гледаше Робърт. Самият той усещаше как се втвърдява, как кръвта се втурва към онази част от тялото му, която винаги реагираше на близостта й. Но ако откликваше само тя, той щеше да е далеч по-уверен в безопасността си.
Гавин и Джийн влязоха в църквата, където ги очакваше свещеникът.
Кейт тръгна нагоре по стъпалата, а очите й държаха в плен погледа на Робърт.
Тя бе царствена като кралица, примамлива като Цирцея, предизвикателна като воин, тръгващ в битка. И все пак той долавяше в нея онази детинска несигурност, която винаги го бе трогвала дълбоко.
Тя спря пред него и бавно протегна ръка.
Молеше го за нещо повече от това, да я придружи в църквата.
— Робърт! — предупредително измърмори Джок.
Но той не се нуждаеше от предупреждения. Съзнаваше, че рано или късно ще настъпи този момент, в който трябва да вземе решение. Съзнаваше го още от мига, в който тя му бе казала, че не е бременна. Той знаеше какви ще бъдат последствията, знаеше го по-добре и от Джок, и от Кейт. Ако я остави да се приближи до него отново, то ще бъде с пълното съзнание за опасностите, а единственият въпрос ще е дали страстта, която го бе владяла, си струва риска да загуби всичко, което му е мило на този свят.