Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Красиви са — промълви Кейт. — Не ти повярвах, когато ми каза.
Тя се смъкна от Кеърд и изтича нагоре по склона.
— Това е… просто прекрасно! — Тя застана на ръба на скалата и възторжено протегна ръце, за да почувства обливащите я лъчи на слънцето, аромата на пирена и на морето около себе си. — Мили боже, влюбена съм в това място!
— Е, не се влюбвай толкова, че да паднеш от скалата. Изглеждаш така, сякаш се каниш да скочиш и да полетиш.
— И бих могла! В ден като този са възможни и чудеса. — Тя го погледна през рамо и видя, че той все още стои в подножието на склона и смълчано я гледа. — Някой ден може и наистина да опитам.
— Не бих се изненадал, ако успееш, стига да го искаш достатъчно силно.
— Но не е ли прекрасно, Робърт?
— Прекрасно е. — Той се усмихна доволно, измъкна едно одеяло от торбата на седлото и я последва нагоре по склона. — Но пък за теб всичко в Крейда е прекрасно.
— Така е. А ако ти не го забелязваш, значи си станал ужасно придирчив и критичен. Имаш късмет, че съм аз, та да ти покажа истинската стойност на Крейда.
— Приеми смирената ми благодарност. — Той разстла одеялото на земята, после седна до нея и обви ръце около голите си колене.
Той изглеждаше като древен варварски герой, помисли си тя доволно, с блестяща бронзова кожа и развяваща се черна коса. Тя го обичаше най-силно именно такъв, без следа от предпазливия циничен мъж, когото бе виждала в началото. През двата месеца, изминали от сватбата на Гавин, Робърт бе започнал почти непрекъснато да носи килт, а докато яздеха към пустошта, бе съблякъл ризата си. Внезапно я обзе желание да го докосне, да протегне ръка и да погали стегнатите, ясно очертани, мускули на корема му, но сдържа този импулс. Не още. Това би довело само до страст, а тя искаше да се наслади изцяло на този особен момент.
— Но ти никога не си смирен. Никога не съм срещала мъж, който до такава степен да е уверен в собствената си стойност.
— Но пък и познанствата ти с мъже са били доста ограничени. И ми се струва, че едва ли би казала за твоя Себастиан, че му е липсвало самолюбие.
— Така е. Но вие, шотландците, сте далеч по-арогантни. Вече смятам, че това е основната ви черта.
— В такъв случай ти, като дъщеря на шотландска кралица, би трябвало да имаш прекомерна доза от това качество.
Преди два месеца споменаването на майка й би предизвикало у нея известна неловкост, но в този ден нищо не можеше да помрачи приповдигнатото й настроение.
— О, наистина и аз съм донякъде арогантна. Но ние, жените, се нуждаем от това качество, защото мъжете непрекъснато се опитват да ни подчинят. Това е единственият ни начин да оцеляваме.
— Майка ти не успя да оцелее.
Тонът му все още бе непринуден, но тя вече долови и съвсем слаби мрачни нотки, затова побърза да насочи разговора им към по-радостни теми.
— Все пак Елизабет е успяла да оцелее вече повече от тридесет години, а ти казваш, че тя е най-арогантната жена на земята.
— Както и на небето или в ада — мрачно рече той.
— Все пак се е опитала да постъпи добре с мен.
— Не достатъчно добре, за да се погрижи настойникът, който ти избира, да е подходящ за задачата си.
— Значи все още я виниш? Струва ми се, че я осъждаш прекалено сурово. Тя просто е направила онова, което е сметнала за най-добро за мен.
— Елизабет рядко се замисля за доброто, на когото и да е, ако нейното собствено благополучие или това, на страната й е на другото блюдо на везните.
— Тогава би трябвало да я одобряваш. Самият ти каза, че не би последвал майка ми, защото била импулсивна.
Той се намръщи.
— Никак не одобрявам тази червенокоса кучка.
Кейт никога не го бе виждала такъв, помисли си тя развеселено. Приличаше на сърдито момченце.
— Защото тя те надхитри и те принуди да изпълниш желанието й. — Тя се усмихна. — Но би ли я последвал в битка?
— Казах ти, че се бия само под знамето на Крейда.
— Ами ако имахте обща цел? Тогава щеше ли? — настояваше Кейт.
— Да — изръмжа той.
Тя радостно изпляска с ръце.
— А не би последвал Джеймс, който е мъж. Виждаш ли, арогантните жени наистина са си спечелили място на този свят.
— Не нейната арогантност, а разумът й ще има значение.
— А как иначе би могла да надделява? Кротостта не е от полза за никой владетел.
— Омръзна ми да говорим за Елизабет.
Устните й помръднаха.
— Защото ти напомня как тя те е надхитрила?
Неочаквано той се метна върху нея и се втренчи в лицето й.
— Права си — с копринен глас промълви той. — Мисълта, че някой ме е надхитрил, ме раздразва и ме кара да искам да властвам над всичко и всички около мен. Ти би ли желала да ти покажа какво означава надмощие, Кейт?