Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Той миришеше на сол, кожа и бира, а когато се приближи, топлината на тялото му бе като огън. Дъхът й се учести, а дланите й я засърбяха да докосне триъгълника къдрави косъмчета върху гърдите му.
— Да? — попита тихо той.
— Гавин… Те са готови да тръгват. — Кейт срещна погледа му. — Изпрати ме, за да те помоля да му окажеш честта на минаването под сабите.
Робърт застина и сякаш се отдръпна в себе си.
— О, така значи?
— Не е за него самия. Иска Джийн да може да разчита на закрила. Иска тя да има дом, ако нещо се случи с него.
— Убежище — мрачно рече той.
— Те тръгват за Ирландия утре. Няма никакво намерение да застрашава Крейда. Не моли за чак толкова много.
— Това, за което моли, е наистина много. Те са венчани пред Бога, и това означава завинаги. Ако Джийн бъде приета в клана, тя ще бъде една от моя народ.
— Значи няма да го сториш?
Той срещна умолителния й поглед и тогава безразсъдна усмивка озари лицето му.
— О, по дяволите всичко! Вероятно в крайна сметка пак ще се стигне до същото нещо. Съмнявам се, че мога да й откажа, ако дойде при мен в нужда. — Той се обърна и извика към Джок на другия край на моравата. — Сабите!
Всеобщ рев посрещна думите му. Играта с топка бе забравена и мъжете се втурнаха към страничните линии, за да надянат ризите си и да препашат ножниците.
Робърт се извърна и вдигна собствената си риза от земята.
— Бъди готова да тръгваме.
— Да тръгваме ли? Но Гавин казва, че празненството продължава до зори!
— Така е. — Той сви рамене, докато навличаше ризата си. — И ние ще празнуваме. Но не тук. Намислил съм друг вид празненство.
Тя почувства как гърдите й се свиха и внезапно й стана трудно да диша.
— Защо, мислиш, Гавин изпрати точно теб да ме молиш за услуга? Той знаеше, че вероятно сластта ще замъгли разсъдъка ми. Всеки мъж в Крейда, само като ме погледне, ще познае, че направо нямам търпение да легна с жена си. — Той срещна погледа й. — А и ти можеш да познаеш. И точно това си искала, нали?
Тя почувства същото тържествуващо вълнение както преди малко.
— Да, точно това исках.
Той вдигна ножницата си.
— Тогава се приготви да тръгваме. Ще кажа на Тим Макдугъл да засвири за минаването под сабите.
Мъжете от клана бяха застанали един срещу друг в две редици по протежение на поляната. Робърт и Джок бяха първата двойка. Плачът на гайдата зазвуча, когато Гавин и Джийн пристъпиха напред.
— Робърт, знам, че не искаш да правиш това — тихичко каза Гавин. — Нямаше да те моля, ако не бе…
— Вдигнете сабите — извика Робърт, прекъсвайки думите му.
Ножниците изсвистяха и сабите проблеснаха под светлината на факлите, като оформиха нещо като дълъг свод.
— Благодаря ти, Робърт. — Гавин грабна ръката на Джийн. — Ела, любов моя!
Кейт гледаше как те минават под арката от саби. Ето че Джийн вече бе една от тях. Прегърната здраво в обятията на клана.
— Кейт!
Тя се обърна и видя, че Робърт е протегнал ръка към нея.
Слисана, тя тръгна към него.
— За бога, не! — извика Джок, като отпусна сабята си.
— Кейт — повтори Робърт.
Тя бавно пристъпи и застана до него. Закрилата на клана, победа, каквато тя дори не бе търсила! Сега тя бе отговорност на Робърт във всеки смисъл, вече официално част от света, който беше така ценен за него. Тя принадлежеше на това място, макар и само за една година.
Освен ако не се появи дете.
Тя грабна ръката му страстно и разпалено.
— Да не си полудял? — приглушено попита Джок.
— Тази нощ е за лудите — безразсъдно рече Робърт. Той дръпна Кейт под свода от мечове и затича по протежението му. Смееше се, а тя осъзна, че и сама се е разсмяла.
Чуваше песента на гайдата и знаеше, че тя е за нея.
Вятърът докосна страните й. Знаеше, че той също е за нея, че й носи ароматите на мъгла и влажна пръст, които бяха самата Крейда.
Виждаше как мъжете от клана се смеят одобрително. Одобрението беше за нея. Тя се бе трудила усилно и го бе спечелила през изминалите седмици, а смяташе да го задържи завинаги.
Тя бе част от Крейда, една от тях.
И най-вече, част от Черния Робърт от Крейда.
Робърт затръшна вратата на стаята й и свали ножницата си.
— Съблечи се!
Ръцете й се протегнаха към гърба й, за да разкопчеят роклята й, но след миг застинаха. Не, не можеше да го стори. Ако използва тази хитрина, за да примами Робърт по пътя, по който желае той да поеме, то тогава тя ще е точно като уличницата, която Себастиан й описваше.