Великолепният негодник

— Ще остана тук. Ще има и други празненства.

— Но може и да не са толкова хубави — рече Деирдре. — Ти се справи добре.

Кейт се изчерви при похвалата, която, както винаги, щом излизаше от устата на Деирдре, бе съвсем пестелива.

— Благодарна съм за помощта.

— Щях и по-рано да се включа да помагам, ако ми бе…

— Време е да тръгваме. — Неочаквано Гавин се бе озовал до нея. — Момчетата започват да стават свадливи. Ще идеш ли да повикаш Джийни?

Той посочи към другия край на поляната, където невестата му се намираше в центъра на групичка жени.

— Може да я поставят в неудобно положение с грубите си забележки, ако именно аз ида да я отведа.

Кейт се съмняваше, че Джийн ще се притесни чак толкова, но бе мило от негова страна да е така внимателен към чувствата на невестата си. Тя кимна и остави бирата, която досега държеше в ръце.

— Разбира се. Ще й помогна да се измъкне и ще я пратя при теб в замъка.

Той поклати глава.

— Трябва първо да минем под сабите… надявам се. — Той се поколеба, после попита: — Ще те помоля и за още една услуга. Би ли попитала Робърт дали ще ни удостои с честта на сабите? Аз… кажи му, че ще го разбера, ако откаже.

Кейт го гледаше объркано.

— Той беше в църквата. Защо сега ще реши друго?

— Защото присъствието му там само показваше одобрението от страна на господаря за сватбата ни. Но минаването под сабите е нещо много повече.

— В какъв смисъл?

— Приемане на Джийни в клана, поемане на закрилата й, ако аз не съм наблизо, за да я защитавам сам. А и много други неща. Ще го помолиш ли?

Кейт не искаше да моли Робърт за нищо, което би разрушило крехката връзка между тях. Макар че се бяха разделили, когато стигнаха на моравата за сватбеното пиршество, вълнението и очакването й останаха, за да озаряват всяко действие, всеки момент от вечерта.

— Защо не го помолиш сам?

— Моля те, Кейт! Много е важно за мен.

В бъдеще няма да има възможност да му направи много услуги. Гавин и Джийни още утре заминаваха в изгнание, а един господ знае какви опасности ги очакваха. Тя въздъхна.

— Добре, ще го попитам.

Първо отиде при Джийни и й прошепна на ухото, че Гавин я вика, после бавно прекоси поляната до мястото, където Робърт, Джок и още няколко мъже играеха на топка. Застана на страничната линия заедно със зрителите, докато мъжете се блъскаха и се боричкаха за голямата топка. Робърт, както и останалите, бе гол до кръста, а гърдите и ръцете му лъщяха от пот под светлината на факлите. Докато го гледаше, той падна на колене, хвърлил се за топката, а килтът се заметна нагоре, за да разкрие твърдия му мускулест задник. Той вдигна глава и се разсмя, тъмните му очи блестяха, а черната му коса бе разрошена. Изглеждаше толкова чувствен, толкова мъжествен!

Робърт вдигна очи и я видя, а когато прочете изражението й, смехът му стихна. Изправи се, подхвърли топката на младежа до себе си и тръгна към нея.

Тя усети същата смесица от тържество и радост, която бе я изпълнила, щом той хвана ръката й и я поведе към църквата. Тя действително имаше власт над него. Можеше да го притегли към себе си само с един поглед. Можеше да го развълнува, да го разчувства, дори и да е само със страст.