Великолепният негодник

— Какво ще правим с това? — тихо попита Робърт.

Тя сведе поглед към тюлените и морето, въплъщение на възобновяването на живота върху черните скали под тях.

Втори шанс да наруши равновесието. Могъществото и славата срещу Робърт, децата и щастието, което ги огряваше като ярко слънце през всичките тези години, фактът, че тези години бяха преминали под сянката на меча, без нито за миг да забравят за дебнещата опасност, само ги правеше да й се струват още по-безценни.

Не можеше да има сравнение.

Тя взе завещанието на Елизабет и го мушна обратно в кухината на лютнята.

— Струва ми се, че трябва да дадем тази лютня на Патрик. — Тя любящо целуна Робърт по бузата, после хвана ръката му. — Определено мисля, че е време да му осигурим друго занимание. Онзи негодник Гавин учи сина ни да свири на гайда и ми се струва, че момчето ще стане по-лош музикант дори и от самия Гавин.