Великолепният негодник

Джок поклати глава и хвърли наметалото си.

— Какво казва?

— Недостатъчно. Алек все още е в двореца. Още когато пристигнал, прекарал два дни в кралската тъмница.

— Зает с любимото си развлечение, без съмнение. Знаем ли кой е бил обект на вниманието му този път?

Робърт поклати глава.

— Джеймс е бил много потаен. Стражите си отишли, а Боби не успял да открие коя е жената. Казва, че ще продължи да се опитва.

— Жена ли?

— Това е всичко, което знае Боби. Било е жена, чието тяло било изнесено от тъмницата след два дни мъчения.

— Приятно.

— Боби казва, че ще го държи под око, докато е в Единбург, но в момента Алек явно не прави нищо друго, освен да играе ролята на милия компаньон на Джеймс.

— Не виждам каква връзка може да има всичко това с нашите работи.

— Нито пък аз — сви рамене Робърт. — Но Алек и друг път ни е изненадвал. — Той се отпусна на стола и посегна за чашата с вино. — Искам още утре да се върнеш в Ирландия.

Джок кимна.

— Така и предположих. Гавин?

— Намери му скривалище. — Той уморено се облегна назад. — Ако въобще съществува такова място.

— Ще направя всичко по силите си. Но може то да не е достатъчно.

— Знам. — Робърт отпи от виното си. — Какъв глупак само!

— Но не е единствен — рече Джок. — Въобще не съм сигурен дали трябва да оставя теб и да отида в Ирландия.

Робърт хладно заяви:

— Не искам да чувам за това, Джок.

— Но ще изменя на дълга си, ако не ти го кажа — присмехулно рече Джок. — Би трябвало да остана и да те пазя от белята, която се е задала. Между другото, тъкмо се връщам от посещение при твоята очарователна графиня.

Робърт се стегна.

— Защо?

— Виждаш ли как само настръхваш, като че ли ще й сторя нещо? Много опасно.

— Защо?

— Само й занесох подаръка, който й донесе от Ирландия — невинно рече той. — Какво друго бих правил там? А и двамата знаем, че тя няма нужда от закрила. Както сами видяхме днес следобед, твоята съпруга е успяла да спечели всички сърца на Крейда, докато ни е нямало.

— В това няма нищо лошо.

— Сигурен съм, че така са говорили хората и за очарователните действия на майка й.

— Кейт не е като майка си.

— Не, тя пламти доста по-ярко.

Лека усмивка разтегна устните на Робърт, когато си сети как Кейт е изгорила къщата на Себастиан.

— Дори повече, отколкото предполагаш. — Той сведе поглед към дъното на чашата си. — Тя е жадна. Цял живот е жадувала за нещо и е била лишавана от него, а сега иска да опита всичко около себе си. Та как можеш да я виниш?

— Мога да я виня! — Джок замълча за момент. — Ако нагълта Крейда.

— Аз няма да й позволя да го стори.

— Или пък теб.

Робърт не каза нищо. Не беше по вина на Кейт, но той се чувстваше така, сякаш го поглъщат собствените му чувства.

— Забелязвам, че не ми отговаряш — рече Джок. — Възможно ли е причината да е…