Господарят на светлината [bg]

— Не мога ли да ти помогна?

— Не. Благодаря ти.

— А Бог Муруган може, така ли?

— В случая да.

— Вие двамата никога не сте се разбирали.

— И сега също. Но имам нужда от неговите способности.

— Приветствам те, Муруган!…Защо не отговаря?

— Той спи, Яма.

— Лицето ти е окървавено, братко.

— Имах малко премеждие.

— И с Муруган нещо е станало.

— Все същото.

— Тук нещо не е наред, Кубера. Почакай, ще вляза в клетката.

— Стой навън, Яма.

— Локапалите нямат власт един над друг. Ние сме равни.

— Стой навън, Яма! Вдигам качулката на Гаруда.

— Не го прави!

Внезапно в очите на Яма се появи блясък и той сякаш стана по-висок в червените си одежди.

Кубера се приведе напред и вдигна качулката от високата глава на Гаруда с дългата метална кука. Гаруда изви шия и нададе повторен писък.

— Ратри, — рече Яма, — спусни здрач пред очите на Гаруда, за да не вижда отново.

Яма се отправи към входа на клетката. Като гръмоносен облак се спусна мракът пред очите на Гаруда.

— Ратри! — извика Кубера. — Вдигни своя мрак и го спусни над Яма иначе всички сме загубени!

Ратри се поколеба за миг и сетне го послуша.

— Ела при мен, бързо! — продължи Кубера. — Качи се на Гаруда, ще дойдеш с нас. Ужасно ни трябва помощта ти!

Тя влезе в клетката и се изгуби в разширяващия се мрак, из който пипнешком си пробиваше път Яма.

Стълбата се полюшна и в следния миг Ратри се метна на седлото.

Гаруда нададе пронизителен писък и подскочи във въздуха, прободена от острието на заслепения Яма.

И те се понесоха в нощта, а под тях останаха Небесата.

Когато набраха височина, небесния купол започна да се затваря.

С нов вопъл Гаруда се понесе право към вратата.

Успяха да я преминат миг преди да се затвори напълно и Кубера потупа с благодарност Птицата.

— Къде отиваме? — попита Ратри.

— В Кинсет, недалеч от река Ведра, — отвърна той. — А това е Сам. Той е още жив. — Какво се случи?

— Той е онзи, когото издирва Яма.

— А няма ли да го потърси Кинсет?

— Без съмнение, мила моя. Без съмнение. Но докато го намери, ще имаме време да се подготвим.

В дните преди Великата битка, защитници се стичаха към Кинсет. Кубера, Сам и Ратри бяха предупредили жителите на града. В Кинсет вече знаеха за мобилизацията на околните области, но не се досещаха за възможността от небесни атаки.

Сам се зае с подготовката на войските, които щяха да се сражават с боговете, а Кубера взе онези, чийто противници щяха да са хора.

Черни доспехи бяха изковани за Богинята на Нощта, за която се казваше: „Пази ни от вълка и вълчицата и съхрани ни от крадеца-скитник, о Нощ!“

А на третия ден, пред палатката на Сам, в равнината отвъд града, се издигна огнен стълб.

— Това е Господарят на Адския кладенец, който идва да изпълни поетото обещание, о Сидхартха! — произнесе един глас вътре в него.

— Тарака! Как ме намери, как ме позна?

— Аз гледам в пламъците на твоето истинско същество, а не в плътта, която го обгръща. Забрави ли?