Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Кард се облегна на стола и скръсти ръце. Другите кимаха одобрително.
— Можем да усилим мисловната връзка, ако заетите с нея магове влязат в Сърцето — напомни Вилиф.
— На всички освен членовете на Съвета и другите старши магове е изрично забранено да влизат в Сърцето — възрази Ендор.
— А още си толкова млад… — подсмихна се Керела. — Бих очаквала това от Торвис, не от теб. Доволна съм, че толкова ревностно защитаваш нашите обичаи и закони.
— Макар че сега не му е времето — добави Торвис.
— Точно за това говоря — подчерта Керела. — Ако няма други възражения, давам съгласието си Сърцето да бъде използвано в тези извънредни обстоятелства.
— А как твоите хора ще научат кога трябва да отстъпят? — обърна се Селдейн към Кард.
— Щом се отървем от западняците на кулата, ще изпратя в небето магове със Сенчести криле, за да наблюдават струпването на нашествениците към Школата. Трима са достатъчно. Искам само да ухапя до кръв онези, които пазят около стените, не цялата армия на западняците. Нямам намерение да опожаря Джулаца, за да си върнем свободата. Впрочем времето няма да стигне, така че подобна тактика ще се окаже безполезна. Ако се сражаваме по улиците, теснотията ще е изгодна за нас, защото сме далеч по-малко. Щом маговете видят толкова много западняци, че да пометат моите войници пред портите, ние ще се приберем. Знаят за какво да бдят и сигналите са уговорени.
— Защо изобщо си решил да рискуваш хората си в такъв набег? — озадачи се Вилиф. — Не е ли по-добре да ги съхраниш, за да бранят стените?
Кард завъртя глава.
— Не е така. Няма да се забавим дълго отвън, но тази атака ще постигне две цели. Ние ще нанесем първия удар и това ще ни вдъхне увереност. Уверявам ви, че когато просто стоиш на стената и гледаш как враговете настъпват към теб, може да загубиш ума и дума от страх. Второ, ако ги цапардосаме болезнено, може и да подроним малко тяхната самонадеяност. Освен това в началото ще стоварим доста заклинания върху тях. Не е изключено настървението им да отслабне.
— Не ми се вярва — каза Вилиф. — Те са почти десеторно повече от нас.
— Но техният дух не е здрав. А когато бъдат ударени и в гръб, е… не можем да знаем предварително какво ще сторят накрая.
Барас изви вежди иронично. Той можеше да предвиди какво ще сторят западняците. Ще започнат клане. Но бездруго нямаше друг изход. Дори да се бяха крили зад Покрова стотина дни, нищо добро не ги очакваше. Храната им щеше да свърши, още души щяха да подхранят творението на демоните, а в Школата щеше да избухне бунт.
— Какво ни прихвана, та решихме да спуснем Покрова около Школата? — промълви той, внезапно отдал се на мъката.
Залата притихна за миг, Керела докосна ръката му, отпусната върху облегалката. Отговори му Кард.
— Искахме да спечелим време — каза той благо. — От самото начало го знаехме, нашият храбър приятел Дийл — също. Попречихме на западняците да ни прегазят набързо в мелето. Колкото и смело да приказвахме, всички се надявахме как ще видим армия да преваля билата на хълмовете, за да спаси нас, Школата и града. Минаха дванадесет дни и е неизбежно да признаем, че това няма да се случи… поне докато съществува Покровът. Недопустимо е да гледаме безучастно как умират наши съграждани. Дори ще е по-меко да видим как ги обезглавяват или изкормват, поне няма да загубят душите си. А в Покрова! Небесни богове, не можем и да си въобразим страданията им!
— Редно ли е да опетним тези жертви, като се предадем покорно накрая? — вметна Ендор.
Очите на Кард блеснаха, но погледът на Барас не му позволи да даде воля на гнева си. Гласът на пълководеца остана спокоен.
— Твърде късно е да направим нещо за онези, които загубихме в Покрова на демоните. Но не е късно да спасим онези, които са живи. Ендор, ти си маг, но си млад и наивен. Никой не възнамерява да се предаде покорно. Очаквам и ти да дадеш своя принос, за да вдъхнем на западняците страх от Джулаца завинаги. И ако в тази битка загинем всички, но поне едно от децата тук успее да се изплъзне на враговете, това ще е достойна победа. Разрешавате ли да започна?
Те кимнаха един по един.
— Значи е решено. Утре, един час преди зазоряване, ще ви помоля да премахнете Покрова на демоните. И от този миг ще командвам всички сили на град Джулаца и Школата, магове и войници, мъже и жени. Давате ли ми тази власт?
— Да, генерал Кард — потвърди Керела. — Имаш и нашата подкрепа, благословия и молитви. Спаси Школата. Не допускай нашите хора да измрат.
Кард се усмихна.
— Ще видя какво мога да направя по въпроса.
Ша-Каан не се завърна тържествуващ както предишния път. Плъзна се надолу през мъглите незабелязано и обяви появата си на грижещите се за него вестари чак когато кацна. Пропусна обичайните любезности на посрещането и пожела да използва Залата на сливането. Застина неподвижно и се прехвърли вътре.