Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
…тя има склонност да върши глупости и да изпада в трудни положения. За съжаление твърде рядко се вслушва в здравия разум. С най-голяма готовност отправям предложението си към нея, а на Вас желая успех в опита си да я убедите. Но донякъде се съмнявам, че тя ще се съгласи. В очакване на скорошния ви отговор…
Мисис Хоутърн прибра писмото в чантата. Алена седеше, почервеняла от срам. В главата й цареше хаос. „Не се вслушва в здравия разум! Този побъркан янки! Да ме съжалява и да си играе на спасител! Но не иска да ме вземе за жена!“
Вътрешно Алена се стегна. Добре тогава, и аз не го искам за мъж, каза си тя. Но аргументите на двамата й приятели отново и отново се редяха в ума й, докато накрая тя се предаде. Алена се изправи и каза с тих глас:
— Е, добре, тръгвам. Ще се омъжа за него и ще остана там, докато отмине опасността, но само толкова.
По-възрастните й приятели въздъхнаха облекчено. Първата крачка от плана им беше направена. Но по този начин те губеха влиянието си над нея. След това биха могли да разчитат само на висшата сила, която единствена беше в състояние да оправи нещата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Лека мъгла се спусна над града. В нея изчезнаха къщи и дървета. Косата на Алена беше влажна, когато стигна до дома на семейство Крейгхъг. Щом влезе в кухнята, Дулси вдигна очи от работата си.
— В салона те чака някакъв мъж, мис Алена. Мистър Коул го е изпратил тук от Минесота.
Алена въздъхна дълбоко.
— Да видим какво ли ще иска от мене.
С тези думи тя тръгна направо към салона. Един дребен, слабичък, добре облечен мъж се изправи при нейното влизане. До стола му имаше голяма кожена чанта.
— Радвам се да се запозная с вас, мис Макгарън. Казвам се Джеймс и съм адвокатът на доктор Лейтимър — представи се той с любезна усмивка. — Доктор Лейтимър надълго и нашироко ми разясни положението ви тук, но пропусна да ме уведоми за вашата красота и младост.
Алена не обърна внимание на комплимента.
— Предполагам, че сте дошли да уредите подробностите около сключването на брака. Носите ли всички документи?
Адвокатът беше неприятно засегнат от леденото държание на Алена, но все пак усърдно закима с глава.
— В действителност това е главната причина за моето идване. Имам всички необходими пълномощия. — При тези думи той отвори адвокатската си чанта и положи документите пред Алена. — Доктор Лейтимър ви изпраща и дрехи за сватбата и пътуването.
— Не е било необходимо. Аз си имам всичко и нямам намерение да се възползвам от добрината на доктор Лейтимър повече, отколкото подобава.
Мистър Джеймс се изкашля смутено. Коул подробно му беше разказал за твърдоглавието на бъдещата си жена.
— А кога ще пристигне доктор Лейтимър? — осведоми се сухо Алена.
— Страхувам се, че не сте ме разбрали правилно — отвърна тактично адвокатът. — Доктор Лейтимър ме е упълномощил да изпълня формалностите в негово отсъствие като негов заместник. Неотложни причини не му позволяват да пътува.
— Да не искате да кажете че този проклет янки с неговата симпатична синя униформа не може да пристигне дори за собствената си сватба? — С всяка дума тонът на Алена все повече се повишаваше.
— Доктор Лейтимър от известно време не се чувства особено добре…
— Не се чувства добре ли? — избухна момичето с пламнали бузи.
Избликът на силния й гняв ужаси мистър Джеймс. Заеквайки, той търсеше някакви обяснения, но със сподавен вик Алена вече беше изхвръкнала от стаята. Само далеч оттук! Със сълзи в очите тя избяга навън в нощта. Чу как леля й извика Саул и ускори крачки, като че ли дяволът беше по петите й.
След известно време се поуспокои и тогава й стана ясно колко много се беше отдалечила от къщи. Дишайки тежко, тя се подпря на едно дърво край пътя. В мъглата като че ли я наобиколиха призрачни силуети, но когато се вгледа по внимателно, те изчезнаха. След това в нощта се появи нов шум: равномерно чаткане на конски подкови и скърцане на колела.
Притиснала с ръка бодежа под ребрата си, тя побягна пред приближаващия се впряг. Отново й се привидяха призрачните сенки. Най-после Алена достигна до някакво кръстовище, осветено от мъждукащата светлина на уличен фенер. Тя с облекчение пристъпи в кръга от светлина, като че ли той й предлагаше защита от мрака. С напрегнат поглед се мъчеше да пробие гъстата мъгла, когато, сякаш по вълшебство, очертанията на една тъмна сянка придобиха форма и започнаха да се приближават. Елегантна карета, теглена от два чудесни черни коня, изплува от мъглата. Колата спря. Дъхът на Алена секна от ужас, когато видя огромния черен слуга на Жак Дюбоне да слиза и да се отправя към нея. На няколко стъпки от момичето гигантът забави крачките си и се ослуша с наведена глава в тъмнината.