Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Бастиан Балтазар Букс — обади се сега Драконът на щастието, той говореше едва ли не тържествено, — ако се вслушаш в моя съвет, престани изобщо да използваш силата, която ти дава Златин. Иначе има опасност да забравиш и последните си спомени… а как тогава ще се върнеш там, откъдето си дошъл?
— Аз всъщност изобщо не искам да се връщам — призна Бастиан, след като помисли малко.
— Но ти трябва да го направиш! — извика уплашено Атрею. — Трябва да се върнеш и да се опиташ да излекуваш твоя свят, за да започнат пак да идват хора при нас във Фантазия. Иначе Фантазия рано или късно ще загине и всичко ще се окаже напразно!
— Но нали аз съм тук — рече Бастиан малко засегнат, — та аз съвсем наскоро дадох ново име на Месечка.
Атрею замълча.
— Във всеки случай — намеси се отново Фухур в разговора — сега е ясно защо до този момент не открихме ни най-малка следа, как Бастиан може да се върне у дома си. Щом като той изобщо не желае…
— Бастиан — каза Атрею почти умолително, — няма ли нещо, което да те тегли назад? Няма ли нещо, което да обичаш там? Не си ли спомнящ за баща си, който положително те чака и се безпокои къде си?
Бастиан поклати глава.
— Не вярвам. Може би дори се радва, че се е отървал от мен.
Атрею погледна смаяно приятеля си.
— Като ви слуша така — продължи Бастиан горчиво, — човек може да си помисли, че също искате да се отървете от мен.
— Какво говориш? — попита Атрею с дрезгав глас.
— Е — отвърна Бастиан, — вие двамата, изглежда, имате само една грижа — как по-бързо да изчезна от Фантазия.
Атрею погледна Бастиан и поклати бавно глава. Дълго време нито един от тримата не пророни дума. Бастиан започна вече да съжалява за укорите си. Сам разбираше, че не е прав.
— Мислех, че сме приятели — каза тихо Атрею след известно време.
— Да — извика Бастиан, — такива сме и ще бъдем приятели до края на живота си; Извинявайте, голяма глупост казах.
Атрею се усмихна.
— Ти също трябва да ни извиниш, ако сме те засегнали, не беше умишлено.
— Във всеки случай ще се вслушам в съвета ви — каза Бастиан помирително.
По-късно тримата рицари се върнаха. Те бяха убили няколко яребици, един фазан и един заек.
Вдигнаха стана и продължиха пътуването. Бастиан отново яздеше Иха. Следобед стигнаха до една гора със стройни високи дървета. Бяха борове, които образуваха горе толкова гъст зелен покрив, че до земята не проникваше почти никаква светлина. Затова нямаше храсти и ниски дървета.
Приятно беше да яздиш по тази мека, равна земя. Фухур си направи удоволствието да ходи заедно с останалата компания, защото, ако летеше с Атрею над върховете на дърветата, щеше да изгуби останалите.
Те вървяха цял следобед в тъмнозеления сумрак между големите дънери. Привечер откриха на един хълм развалини от крепост и сред съборените кули и стени, мостове и покои намериха доста добре запазен свод. Приготвиха се да прекарат там нощта. Този път червенокосият Хисбалд беше на ред да готви и се оказа, че го бива много за тази работа. Фазанът, който той опече на огъня, беше много вкусен.
На следващата сутрин продължиха пътя си. Целия ден те вървяха през гора, която във всички посоки изглеждаше една и съща. Едва когато се свечери, забелязаха, че явно са се движили в кръг, защото отново се върнаха при крепостните развалини, откъдето бяха тръгнали. Този път дойдоха обаче от другата страна.
— Не ми се е случвало такова нещо! — каза Хикрион и захвана да засуква черния си мустак.
— Не мога да повярвам на очите си! — рече Хисбалд и поклати червенокосата си глава.
— Не може да бъде! — избоботи Хидорн, като обиколи непохватно крепостните развалини с дългите си мършави крака.
Но това беше самата истина, остатъците от вчерашното им ядене го доказваха. Атрею и Фухур също не можеха да си обяснят как е възможно чак
толкова да са се заблудили. Но и двамата не казаха нищо.
Докато вечеряха — този път Хикрион приготви печения заек горе-долу добре, — тримата рицари попитаха Бастиан дали не желае да разкаже нещо от многото си спомени за времето, преди да дойде във Фантазия. Бастиан се извини с това, че го боли гърлото. Тъй като бе мълчал през целия ден, рицарите приеха този предлог за истина. Дадоха му няколко съвета, какво да направи, за да се излекува, и легнаха да спят.
Само Атрею и Фухур предугаждаха какво става с Бастиан.
В ранни зори те тръгнаха отново на път, вървяха целия ден през гората и внимаваха да се движат в определена посока… но когато се свечери, отново се изправиха пред крепостните развалини.