Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Пред тях се разкри просторна, леко хълмиста местност, обрасла с трева. През нея лъкатушеше река. Когато достигнаха до нея, те продължиха по течението й.
Атрею пак летеше с Фухур пред групата на ездачите и правеше широки кръгове около тях, за да разузнае пътя. Двамата обаче бяха омърлушени и полетът им не беше така безгрижен, както по-рано.
Когато веднъж се издигнаха много нависоко и отидоха далече напред, те видяха, че в далечината земята е като отсечена. Зад една скалиста пропаст следваше по-ниска равнина, обрасла с гори, докъдето поглед стига. Реката пропадаше, образувайки мощен водопад. Но ездачите щяха да достигнат това място най-рано на следващия ден. Те се върнаха.
— Фухур, смяташ ли, че на Детската царица и е все едно какво прави Бастиан? — попита Атрею.
— Кой знае — отвърна Фухур, — тя е всички се отнася еднакво.
— Но тогава — продължи Атрею — тя е истинска…
— Не го казвай! — прекъсна го Фухур. — Знам какво мислиш, но не го казвай.
Атрею мълча известно време, после рече:
— Той ми е приятел, Фухур. Трябва да му помогнем. Ако ще и срещу волята на Детската царица. Но как?
— С малко късмет — отвърна Драконът и меденият му глас за първи път прозвуча така, сякаш камбаната е пукната.
Тази вечер решиха да отседнат в една празна дървена колиба на брега на реката. Тя, естествено, се оказа твърде тясна за Фухур и той предпочете да спи в небесните висини, както често правеше. Също и конете, а и Иха трябваше да спят навън.
По време на вечерята Атрею разказа за водопада и за страхотното пропадане на равнината, което бе видял. После между другото добави:
— Впрочем нас ни преследват.
Тримата рицари се спогледаха.
— Брей! Колко бяха? — извика Хикрион и започна да усуква черните си мустаци, готов веднага да скочи.
— Зад нас преброих седем — отвърна Атрею, — но те могат да пристигнат едва утре сутринта, ако приемем, че няма да спират през нощта.
— Въоръжени ли са? — пожела да узнае Хисбалд.
— Не можах да разбера — рече Атрею, — но от другите страни идват още. Забелязах шестима на запад, девет на изток и дванайсет или тринайсет се задават срещу нас.
— Да видим какво искат — рече Хидорн, — тридесет и пет — тридесет и шест души не могат да уплашат дори и нас тримата, а какво остава за Атрею и нашия господар Бастиан.
Тази нощ Бастиан не свали както друг път меча Сиканда от кръста си. Той спа, стиснал дръжката му в ръка. Насън видя лицето на Месечка. Тя му се усмихна многообещаващо. Когато се събуди, повече нищо не си спомни, но този сън укрепи надеждата му, че отново ще я види.
Когато погледна през вратата на дървената колиба в утринната мъгла, която се стелеше откъм реката, той видя очертанията на седем странни създания. Две от тях идваха пеша, а другите бяха възседнали най-различни животни. Бастиан събуди тихо спътниците си.
Рицарите препасаха мечовете си и вкупом излязоха пред колибата. Когато чакащите отвън съзряха Бастиан, ездачите слязоха от животните, а после и седмината приклекнаха едновременно на лявото си коляно. Сведоха глави и извикаха:
— Да живее спасителят на Фантазия Бастиан Балтазар Букс!
Пристигналите имаха твърде странен вид. Единият от двамата пешеходци беше с извънредно дълъг врат, който завършваше с глава с четири лица — във всяка географска посока по едно. Първото имаше весело изражение, второто — мрачно, третото — тъжно, а четвъртото — заспало. Всяко от лицата бе замръзнало в определена гримаса и изобщо не я сменяше, но притежателят им можеше съответно да обърне напред онова лице, което отговаряше на моментното му душевно състояние. Това беше демонът Четири четвърти, наричан още Темпераментник.
Другият пешеходец беше от така наречените във Фантазия кефалоподи или главокракови, по-точно същества, които се състоят само от глава и много дълги и тънки крака, без тяло и ръце. Главокраковите странстват непрекъснато по света и не живеят на постоянно място. В повечето случаи те обикалят на групи от по няколкостотин, много рядко могат да се срещнат по единично. Хранят се с билки. Този тук, който бе коленичил пред Бастиан, изглеждаше млад и червенобузест. Трите други създания, които бяха възседнали коне, едва ли по-големи от кози, бяха едно джудже, един фантом шегобиец и една самодива. Джуджето имаше златна диадема на челото и по всичко личеше, че е княз. Фантомът шегобиец можеше трудно да бъде разпознат, защото всъщност представляваше само една сянка, която никой не хвърляше. Самодивата имаше лице на котка и дълги златисти къдрици, които го обгръщаха като плащ. Цялото й тяло бе покрито със същата рунтава златиста козина. Тя не беше по-голяма от петгодишно дете.