Приказка без край

Господин Кореандер се наведе напред и рече:

— Момчето ми, чуй нещо от един стар, опитен странник из Фантазия! Това е тайна, която там никой не знае. Ако помислиш малко, ще разбереш защо е така. Вярно, при Месечка не можеш да отидеш втори път… но само докато е Месечка. Дадеш ли й ново име, ще я видиш отново. Колкото и често да се повтаря това, все ще ти се струва, че е за пръв и единствен път.

По навъсеното като на булдог лице на господин Кореандер засия за момент някакъв мек блясък, който го направи младо и едва ли не красиво.

— Благодаря, господин Кореандер!

— Аз трябва да ти благодаря, момчето ми — отвърна господин Кореандер. — Ще ми е приятно, ако наминаваш от време на време при мен, за да си кажем какво ново сме научили. Не са много хората, с които можеш да говориш за такива неща.

Той протегна ръка към Бастиан.

— Съгласен ли си?

— С удоволствие — рече Бастиан и се изправи. — Сега трябва да си вървя. Баща ми ме чака. Но пак ще дойда.

Господин Кореандер го съпроводи до вратата. Когато отиваха натам, Бастиан видя през обърнатите букви на надписа върху стъклото, че баща му стои от другата страна на улицата и го чака. Цялото му лице сияеше.

Бастиан бутна вратата, при което гроздът от месингови звънчета започна лудо да бие, и побягна към баща си.

Господин Кореандер затвори внимателно вратата и дълго гледа след двамата.

— Бастиан Балтазар Букс — промърмори той, — ако не се лъжа, ти ще покажеш на още много хора пътя към Фантазия, за да ни донесат Водата на живота.