Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Ей, вие там — извика той нагоре, — я престанете веднага! Не трябва да правите това!
Животинките престанаха и всички погледнаха надолу към него.
Най-отгоре се обади една:
— Какво каза той?
Друга се провикна от долу на горе:
— Онзи, таковата, каза, че не трябвало да правим това.
— Защо казва, че не трябва да го правим? — попита трета.
— Защото не бива! — изкрещя Бастиан. — Не може ей така да разваляте всичко!
— Онзи, таковата, каза, че не можело да разваляме всичко — съобщи на другите първият молец палячо.
— Че защо да не можем? — удиви се един друг и изтръгна голямо парче от кулата.
Първият се провикна отново надолу към Бастиан, като при това заподскача като луд:
— Че защо да не можем?
Кулата се люлееше и започна застрашително да скърца.
— Абе, какво правите! — изкрещя Бастиан. Той беше толкова ядосан и изненадан, че не знаеше как да се държи, защото животинките бяха наистина смешни.
— Онзи, таковата, пита какво правим — обърна се първият молец отново към другарите си.
— Че какво правим чак толкоз? — поинтересува се друг.
— Ами шегуваме се — заяви трети.
След това всички почнаха да се кискат и шумно да пуфтят.
— Ами шегуваме се! — провикна се първият молец надолу към Бастиан и едва не се задави от смях.
— Но ако не спрете, кулата ще се срути! — извика Бастиан.
— Онзи, таковата — съобщи първият молец на другите, — казва, че кулата ще се срути.
— Е, и? — рече един друг.
Първият се провикна надолу:
— Е, и?
Бастиан онемя и преди да се сети какво да отговори, всички молци палячовци, които висяха по кулата, започнаха изведнъж да играят във въздуха нещо, подобно на хоро, но не се държаха за ръце, а за краката или за вратовете, някои се въртяха дори с главата надолу.
Всички крещяха и се смееха.
Толкова смешно и забавно беше онова, което правеха хвърчащите животинки, че Бастиан не можа да се сдържи да не се засмее.
— Ама не може да правите така — извика той. — Нали за него са се трудили олелийците!
— Онзи, таковата — обърна се първият молец палячо към компанията си, — каза, че не можем да правим така.
— Ние можем всичко — изпищя един друг и се превъртя във въздуха. — Ние можем всичко, което не ни е забранено. А кой смее да ни забрани нещо? Ние сме галиматийците!
— Кой смее да ни забрани нещо? — изреваха в хор всички молци палячовци. — Ние сме галиматийците!
— Аз — отвърна Бастиан.
— Онзи, таковата, каза „Аз“ — рече първият молец на останалите.
— Че защо ти? — попитаха другите. — Кой си ти, че да ни казваш?
— Не, бе, не аз! — обясни първият. — Онзи, таковата, каза „той“!
— Защо Онзитаковата казва „той“? — настояха да разберат другите. — Че на кого казва той всъщност „той“?
— На кого казваш ти „той“? — провикна се първият молец надолу.
— Аз не съм казвал „той“ — изрева Бастиан нагоре полуядосано-полусмеейки се. — Аз казвам, че ви забранявам да рушите кулата.
— Той ни забранява да рушим кулата — заяви първият молец на другите.
— Кой? — попита един новодошъл.
— Онзитаковата — отвърнаха другите.
А новодошлият каза:
— Аз не познавам никакъв Онзитаковата. Кой е той Всъщност?
Първият извика:
— Хей, Онзитаковата, кой си ти всъщност?
— Аз не съм никакъв Онзитаковата — изкрещя Бастиан вече доста разярен. — Аз съм Бастиан Балтазар Букс и ви направих галиматийци, за да не плачете и да не се вайкате. Тази нощ бяхте все още нещастни олелийци. Можете да се отнасяте с малко повече уважение към благодетеля си!
Като по команда всички молци палячовци спряха да скачат и да танцуват и погледнаха към Бастиан. Неочаквано настъпи гробно мълчание.
— Какво каза Онзитаковата? — прошепна един молец, който стоеше по-настрани, но съседът му го тупна по шапката така, че тя захлупи очите и ушите му.
Останалите почнаха да викат:
Пшт!
— Би ли повторил това още веднъж съвсем бавно от край до край? — помоли първият молец подчертано вежливо.
— Аз съм вашият благодетел — извика Бастиан.
Тези думи предизвикаха страшна възбуда сред молците палячовци, всеки ги предаваше на следващия и накрая безброй многото животинки, които пълзяха и пърхаха из цялата котловина, се скупчиха около Бастиан и закрещяха една на друга в ушите:
— Ама чухте ли? Разбрахте ли? Та това е нашият благовзетел! Казва се Настибан Балабукс! Не, казва се Буксиян Злодеян! Глупости, казва се Алабан Буксибан! Не, Благостян Хусиян! Нъц! Барбаран Мърморан! Хлъц! Фръц! Пръц!
Цялата компания беше извън себе си от възторг. Те се здрависваха, поздравяваха, повдигайки шапките си, потупваха се по рамената и по коремите, откъдето излизаха големи облаци прах.