Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Един от другите посетители яздеше вол и идваше от страната на засафранийците, които се раждаха стари и умираха, когато станат кърмачета. Този тук имаше дълга бяла брада, голо теме и съвсем набръчкано лице, така че за засафранийските условия беше приблизително на възрастта на Бастиан. Един син арабски дух бе дошъл на камила. Той беше дълъг и тънък, а на главата си носеше огромен тюрбан. Тялото му беше човешко, макар горната част от него, която не беше облечена и пращеше от мускули, да лъщеше като син метал. Вместо нос и уста на лицето му имаше голям орлов клюн.
— Кои сте вие и какво искате? — попита Хикрион малко троснато. Той, изглежда, не беше съвсем убеден, че посетителите са безобидни, макар да бяха поздравили според етикецията, и той единствен не изпусна дръжката на меча си.
Демонът Четири четвърти, който до този момент показваше сънливото си лице, обърна сега напред веселото и каза, като се извърна към Бастиан, без изобщо да се съобразява с Хикрион:
— Господарю, ние сме князе от различни страни на Фантазия, всеки от нас е изминал дълъг път, за да те поздрави и да помоли за помощ. Новината, че си дошъл, прелетя от страна на страна, вятърът и облаците повтарят само твоето име, плисъкът на вълните в морето възхвалява твоята слава, всяко поточе ромоли и разказва колко си всемогъщ.
Бастиан хвърли поглед към Атрею, но той гледаше демона сериозно и едва ли не строго.
По устните му не се прокрадваше и най-малка усмивка.
— Ние знаем, че си създал Нощната гора Перелин и Пустинята на цветовете Гоаб — продължи синият арабски дух и гласът му звучеше като пронизителен крясък на орел. — Знаем, че си ял, пил и си се къпал в огъня на Пъстрата смърт, след което никой друг във Фантазия не би оцелял. Знаем, че си пребродил Храма на хилядата врати, а също какво се е случило в сребърния град Амаргант. Знаем, господарю, на какви чудеса си способен. Всичко, което кажеш, се сбъдва. Затова те каним да ни гостуваш и те молим да бъдеш снизходителен и да ни дадеш да се порадваме на собствена приказка, защото си нямаме.
Бастиан помисли, после поклати глава:
— Сега не мога да направя онова, което очаквате от мен. По-късно може би ще успея да ви помогна. Но първо трябва да се срещна с Детската царица. Затова ми помогнете да намеря Кулата от слонова кост!
Съществата, изглежда, никак не се разочароваха. След като набързо се посъветваха, заявиха, че много се радват на предложението на Бастиан да го придружат. И малко след това колоната, която сега приличаше на малък керван, тръгна на път.
През целия ден към тях се присъединяваха нови пришълци. От всички посоки се стичаха не само пратениците, за които Атрею съобщи предния ден, а много повече. Сред тях имаше горски духове с рога и крака на елен, огромни нощни демони, нежни феи на цветята, малки добри зелени духове, ездачи на бръмбари, триноги, един петел с чизми, голям колкото човек, и един елен със златни рога, който бе облечен с нещо като фрак и ходеше напето.
Сред пришълците се срещаха много създания, които нямаха и най-малка прилика с човека. Имаше например мравки с медни шлемове, странни по форма странстващи скакалци, свирещи животни, които бяха с дълги клюнове като флейта, а също и трима от така наречените локвари, които се движеха по твърде странен начин, като — ако може така де се каже — при всяка крачка се стичаха и образуваха локва, а после отново приемаха нормалния си вид. Но най-невероятното от всички новодошли създания беше един двойчо, чиято предна и задна част се движеха независимо една от друга. Той имаше далечна прилика с хипопотам, само че кожата му беше на червени и бели ивици.
Междувременно бяха пристигнали около стотина нови създания. Всички бяха дошли, за да поздравят Бастиан, Спасителя на Фантазия, и да го помолят да им съчини собствена приказка. Но първите седмина бяха обяснили на новодошлите, че най-напред трябва да отидат до Кулата от слонова кост. И всички се съгласиха да се включат в шествието.
Хикрион, Хисбалд и Хидорн яздеха заедно с Бастиан начело на колоната, която междувременно бе станала доста дълга.
Привечер те стигнаха до водопада. А с настъпването на нощта колоната напусна по-високата равнинна местност и тръгна надолу по лъкатушеща планинска пътечка, като се озова в Гората от орхидеи. Това бяха петнисти и малко обезпокоителни на вид гигантски цветове. Затова решиха, когато разпъваха стана си, за всеки случай през нощта да поставят постове.
Бастиан и Атрею набраха в голямо количество от растящия наоколо мъх и си направиха мека постеля. Фухур се сви на кълбо около двамата си приятели, с глава към тях — така те се оказаха изолирани и запазени от евентуално нападение като в голяма пясъчна крепост. Въздухът беше топъл и ухаеше странно. Тази недотам приятна миризма идваше от орхидеите. Усещаше се нещо, което предвещаваше беда.