Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Да го вземат мътните! — започна да гълчи Хикрион.
— Ще полудея! — изстена Хисбалд.
— Приятели, трябва да се откажем от тази професия — обади се Хидорн с привидно безразличен глас. — Не ни бива за странстващи рицари.
Още първата вечер Бастиан бе намерил една ниша за Иха, защото мулето обичаше понякога да е само и да се отдаде на мислите си. Обществото на конете, които не говореха помежду си за нищо друго, освен за доброто си потекло и благородните си предци, го дразнеше. Когато тази вечер Бастиан отведе животното до мястото му, то каза:
— Господарю, аз зная защо не напредваме.
— Откъде знаеш, Иха?
— Защото те нося, господарю. Какво ли не чувства едно полумагаре!
— И каква е според теб причината?
— Господарю, ти нямаш желание, което да те води напред. Вече не искаш нищо.
Бастиан я погледна изненадано.
— Ти наистина си мъдро животно, Иха.
Мулето поклати смутено дългите си уши.
— Знаеш ли всъщност в каква посока се движехме досега?
— Не — рече Бастиан. — А ти знаеш ли?
Иха кимна.
— Досега вървяхме точно към центъра на Фантазия. Това е нашата посока.
— Към Кулата от слонова кост?
— Да, господарю. И добре напредвахме, докато държахме тази посока.
— Не може да бъде — усъмни се Бастиан. — Атрею положително щеше да забележи, да не говорим за Фухур, а двамата изобщо и не подозират подобно нещо.
— Ние, мулетата, сме простички животни — каза Иха — и сигурно не можем да се мерим с Драконите на щастието. Но има някои неща, господарю, които знаем. Към тях спада и посоката. То ни е вродено. Ние никога не се губим. Затова бях сигурна, че искаш да отидеш при Детската царица.
— При Месечка… — промълви Бастиан, — да, искам да я видя отново. Тя ще ми каже какво да правя.
После той погали муцуната на мулето и прошепна:
— Благодаря ти, Иха, благодаря ти!
Следващата сутрин Атрею дръпна Бастиан настрана.
— Чуй, Бастиан, Фухур и аз трябва да ти се извиним. Съветът, който ти дадохме, беше добронамерен… но глупав. Откакто се придържаш към него, тъпчем на едно място. Тази нощ дълго разговаряхме с Фухур. Докато не си пожелаеш отново нещо, няма да мръднеш оттук, а с тебе — и ние. Ти неизбежно ще забравиш още твърде много, но не ни остава нищо друго. Можем само да се надяваме, че ще намериш своевременно пътя за дома. Ако останем тук, това също няма да ти помогне. Трябва да се възползваш от силата на Златин и да откриеш следващото си желание.
— Да, Иха ми каза същото — рече Бастиан — и аз вече знам следващото си желание. Ела с мен, защото искам всички да го чуят.
Те се върнаха при другите.
— Приятели — каза Бастиан, — напразно търсихме пътя, който ще ме отведе в моя свят. Страхувам се, че ако продължаваме така, никога няма да го намерим. Затова реших да потърсим единствения човек, който може да ме посъветва накъде да тръгнем. Това е Детската царица. От днес цел на нашето пътуване е Кулата от слонова кост.
— Ура! — почнаха да викат в един глас тримата рицари. Но Фухур ги прекъсна с гръмкия си меден глас:
— Откажи се от намерението си, Бастиан Балтазар Букс! Това, което искаш, е невъзможно! Не знаеш ли, че всеки може само веднъж да срещне Златооката повелителка на желанията? Ти никога повече няма да я видиш!
Бастиан се надигна.
— Месечка ми дължи много — каза той раздразнено, — не мога да допусна, че тя ще откаже да ме приеме.
— Ще видиш, че понякога нейните решения трудно могат да се разберат — отвърна Фухур.
— Ти и Атрею само съвети ми давате — отвърна Бастиан и усети, че кръвта нахлува в главата му. — Нали сами виждате докъде ни доведоха вашите съвети. Сега аз ще решавам. Решението вече е взето и нямам никакво
намерение да се отказвам.
Той пое дълбоко въздух и продължи малко по-спокойно:
— Освен това изхождате винаги само от себе си. Но вие сте създания на Фантазия, а аз съм човек. Откъде знаете, че за мен важи същото, което и за вас? Когато Атрею носеше Златин, при него нещата стояха по-иначе, отколкото при мен. А и кой ще върне Съкровището на Месечка, ако не аз? Казвате, че не можеш да я срещнеш два пъти? Но аз съм я срещал вече два пъти. Първият път се видяхме за миг, когато Атрею влезе при нея, а втория път — когато избухна голямото яйце. При мен е по-различно, отколкото при вас. Аз ще я видя и трети път.
Всички замълчаха. Рицарите — защото не разбраха за какво спорят, а Атрею и Фухур — защото наистина се разколебаха.
— Да, може би е така, както казваш, Бастиан — промълви накрая тихо Атрею. — Ние не можем да знаем как ще се държи Детската царица с теб.
След това потеглиха и само след няколко часа, още преди обяд, достигнаха края на гората.