Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Магьоснико… ти продължаваш да ме удивляваш! — каза Страбон задъхан, като бавно се сви на кълбо по средата на Изворите.
— Успя ли… да премислиш… предложението ми? — попита на свой ред Куестър.
— Разбира се — каза Страбон и изпусна едно огнено кълбо, което се заби в магьосника.
Те безмълвно възобновиха битката си и вечерната тишина се нарушаваше само от техните охкания и пъшкания и от гръмките изригвания на някой и друг измежду кратерите. Облаците се разпръснаха и над тях се появиха звезди и няколко от Отвъдната земяските луни. Вятърът утихна и стана още по-топло. Вечерта отмина и се спусна нощта.
Куестър изпрати рояк комари срещу дракона, които запушиха носа, ушите и устата му. Страбон се задуши и се задъха, и посипа огън навсякъде, като се мяташе, сякаш окован във вериги. Той започна да проклина, като използваше такива думи, каквито Куестър никога не бе чувал от него преди. И тогава той се надигна над земята, спусна се срещу магьосника и се опита да го смаже. Куестър с магия направи дупка в земята и се спусна в нея, тъкмо когато драконът се бухна на мястото, където току-що бе стоял магьосникът. Страбон остана там, като се оглеждаше навсякъде, за да го види, толкова ядосан, че го няма, та чак не можа да осъзнае какво се е случило. И в този момент едно пчелно жило, дълго близо два метра, се заби в него изпод земята и го накара да отхвръкне, като целият се гърчеше и ревеше. Куестър излезе от дупката си, бълвайки огън; драконът му отвръщаше също с огън и двамата отново се отдръпнаха един от друг, опърлени, а от телата им се вдигаше дим.
— Магьоснико, и двамата сме много стари за всичко това! — каза задъхан драконът, като облизваше пепелта, която бе полепнала по носа му. — Откажи се!
— Ще се откажа, когато кажеш „да“ — не и преди това! — отвърна Куестър.
Страбон тръсна почернялата си от сажди глава.
— Каквото и да искаш…, не си струва… всичко това!
Куестър се зачуди. Той бе целият почернял от главата до петите, робата му бе непоправимо изподрана и изпоцапана, косата му се бе направо изправила, а мускулите и ставите го боляха така, сякаш никога вече няма да се оправят. Сега беше последният му шанс, едничката му възможност да докаже на себе си — ако не на някой друг — че наистина е магьосник, за какъвто претендираше, че е.
Той си пое дълбоко дъх.
— Готов ли си… да ме изслушаш? — попита той. Страбон отвори цялата си огромна паст и показа на Куестър всичките си многобройни зъби.
— Пристъпи… тук вътре, а, Куестър Тюс…, за да чуеш по-добре отговора ми!
Куестър направи заклинание, което предизвика в устата на дракона да се появят рани от гангрена, но кожата му бе толкова дебела, че те не можаха да се развият. Страбон му отвърна с един толкова силен огнен взрив, че магьосникът се претъркули назад и целият обгоря чак до обувките. Те си разменяха огнени взривове известно време, докато накрая Куестър така завъртя ръце, че сякаш те щяха да отхвръкнат и запрати свирепа ледена вихрушка срещу дракона. Суграшица и бесен вятър връхлетяха срещу дракона и той потърси убежище сред огъня на един кратер. Ала бурята беше толкова свирепа, че потуши пламъците и замрази течността на кратера. Страбон се оказа заклещен сред леда, а върху главата му се изсипваше град, докато той ревеше от яд.
Най-сетне магията отслабна и бурята стихна. Драконът лежеше, затрупан под трийсет сантиметра сняг. Но той започна да се стопява от горещината на другите кратери. Страбон показа глава изпод снега и отърси последните снежинки много ядосан. После се надигна с рев и ледените парчета се посипаха наоколо. Ето че отново бе на свобода и се извърна, за да се изправи срещу Куестър, а от ноздрите му бълваше пара.
Куестър се вцепени. Какво трябва да направи, за да отблъсне този звяр? — чудеше се той. Какво трябва да направи?
Той отскочи от една огнена струя, после от още една и издигна магическа стена, за да се предпази от третата. Страбон беше твърде силен. Магьосникът нямаше шанс със сила да се пребори с дракона. Трябваше да намери друг някакъв начин.
Изчака дракона да си поеме дъх и този път му причини сърбеж.
Сърбежът започна от левия заден крак на дракона, но когато онзи вдигна крак да се почеше, сърбежът се премести към бедрото му, после към гърба, шията, ухото, носа и обратно до десния крак. Страбон се гърчеше, сумтеше и лудо се мяташе ту на една, ту на друга страна, докато сърбежът му се изплъзваше като наденица в масло. Той стенеше и надаваше рев, гърчеше се и се мяташе на всички страни, но нищо не помагаше. Забрави напълно Куестър Тюс, като чешеше змиевидното си тяло в бреговете на кратерите, потапяше се в огнената им лава и отчаяно се опитваше да се чеше.