Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Много ми се иска да можех да ви помогна — отвърна той. — Но засега влиянието ми се ограничава до шепа приятели и делови партньори. В момента нито един от тях не е на Килпар.
— Разбирам — няколко секунди Миатамиа мълча. — В такъв случай дали не бихте казали няколко думи на тълпата? Като герой от бунта вероятно бихте успокоили напрежението.
— Силно се съмнявам, че подвизите ми от миналото ще значат нещо за тях, сенаторе — изсумтя Ландо. — Напоследък се установява тенденция да се забравя случилото се тогава.
— Отказвате ли да ми помогнете?
— Нищо не съм отказал — отвърна бившият генерал, полагайки усилия да запази търпение. — Само отбелязах, че не мога да направя едно нещо за вас, не мога да ви отведа до кораба ви. Ако искате да се върнете на Корускант или у дома, това е друго нещо.
Този път помръднаха и двете уши на диамалеца:
— Какво имате предвид?
— Моят кораб е на шейсет и осми док — поясни Ландо. — За мен ще бъде чест да ви отведа на което и да е място в Новата република.
— Останалата част от екипажа още е навън — посочи адютантът. — Отцепени са от тълпата. Ще вземете ли и тях?
— Имах предвид вас и сенатор Миатамиа — отговори Калризиан и ги погледна. — Пилотският отсек на кораба ми не е обширен — той отмести поглед към сенатора. — Но ми се струва, че тълпата не се интересува от екипажа ви, а от сенатора. Ако него го няма, едва ли ще продължат да стоят пред дока.
— Разумни приказки — съгласи се Миатамиа. — Сега кажете цената.
— Няма цена, сенаторе — махна Ландо към дока с „Дамата на късмета“. — За мен ще бъде чест да приема на борда си толкова почетен гост.
Миатамиа не помръдна.
— Кажете, моля, цената. Винаги има цена.
— Няма цена — повтори Калризиан. — Е, да кажа все пак, че подводният ми рудодобив страда заради пиратски набези. Дали няма да е възможно да постигна споразумение с диамалската флота да осигурява извънредна охрана за корабите ми.
— Основната задача на диамалската флота е да защитава диамалските интереси — отвърна Миатамиа. — И все пак разговорите по този въпрос не са невъзможни.
— Благодаря, сенаторе — каза Ландо. — Надявам се, че няма да ви създам затруднения. Ще тръгваме ли?
Двамата диамалци отказаха да се затичат или дори да ускорят крачка по краткия път до шейсет и шести док. Явно го смятаха за въпрос на чест. Преди тримата да стигнат до половината път, чакащата през две врати тълпа ги съзря. Лишен от техните предразсъдъци, Ландо си плю на петите и отвори вратата в мига, когато тълпата хукна към двамата. Миг преди да ги стигне, те влязоха в дока с поизцапани дрехи и Ландо хлопна вратата зад тях.
— Варвари! — възмути се адютантът с кипящ от възмущение глас. — Никое същество няма право така да унижава друго.
— Успокой се! — невъзмутимо каза Миатамиа и изтръска няколко семки от гнил плод от ръкава си. — Малцина притежават мъдростта и способността да се изразяват подобаващо като диамалците. Вместо като на варвари, от които трябва да стоиш по-далеч, или дори като на престъпници, заслужаващи наказание, трябва да гледаш на тях като на деца, които се нуждаят от добро възпитание. Не сте ли съгласен? — погледна той към Ландо.
— Мисля, че засега трябва да отложим обсъждането на този въпрос, сенаторе. Поне докато не се отдалечим достатъчно от Килпар.
— Мъдър довод — съгласи се диамалецът, мърдайки двете си уши. — Моля, водете ни.
Тирс извърна лице от екрана си… и от изражението му Дизра разбра, че е улучил в десетката.
— Имаш ли цел? — попита той.
— Имам — отвърна майорът. — Сенатор Пороло Миатамиа, представител на Диамала в Новата република — той завъртя екрана, за да се вижда. — Никога няма да отгатнете с кого е тръгнал?
Дизра погледна доклада и ококори очи.
— Сигурно се шегуват! Ландо Калризиан!
— Не се шегуват — увери го Тирс. — И не грешат. Агентът ни е проверил в дневника на космодрума на Мое Томро. Калризиан, сенаторът и адютантът му са излетели с яхтата на Калризиан.
— Вярно — измърмори Дизра.
Ясно защо бившият гвардеец изглеждаше толкова доволен. Диамалците бяха твърди застъпници на прошката за Мон Каламари и Дурос. Идеални персонажи за малката постановка, подготвена от Тирс. А присъствието на близък приятел на Хан Соло беше ягодката върху тортата.
— Закъде летят?… Ето, Корускант.
Майорът изведе на екрана звездна карта и започна да нанася маршрута на нея.
— Да предположим, че Калризиан се насочи право към Корускант. Никакъв проблем няма да го засечем, където пожелаем, по пътя. Въпросът е само дали двамата с Флим ще успеем да стигнем до „Неумолим“, преди да прехванат яхтата.