Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Как ще разберем какво е то?
Ей това Нинив много го обичаше. Не: „Какво ще правим сега?“ На това момиче не му липсваше кураж.
— Ти само ме следвай — каза тя, изправи се и стисна още по-здраво кошницата. Надяваше се, че е запомнила всичко, което й беше казала Шемерин. Надяваше се Шемерин да й е казала всичко. Пълничката Жълта можеше да мине за много лекомислена за една Айез Седай.
Дюкянът не беше голям и всички стени бяха покрити с рафтове, отрупани с топове коприна и фино изтъкана вълна, с макари с конци за шиене, канап, ленти и дантела от всякаква ширина и вид. Шивашки чучела стърчаха по пода, облечени в дрехи — от полуготови до напълно завършени, от нещо, което можеше да свърши работа за танци, до прости работни дрехи, от избродирана зелена вълна до обшит с перли разкошен сив копринен тоалет, който много добре щеше да стои в някой кралски палат. На пръв поглед шивачницата създаваше впечатление на процъфтяваща и работеща, но острото око на Нинив забеляза малко прашец по една висока яка от пенеста дантела и по голямата черна кадифена фльонга на кръста на друг тоалет.
В магазина имаше две тъмнокоси жени. Едната, млада и тънка, се опитваше скришом да изтрие носа си с опакото на ръката си и държеше притиснат до гърдите си топ светлозелена коприна. Косата й представляваше маса от дълги къдрици, спускащи се по раменете й, според модата в Амадиция, но изглеждаше чорлава в сравнение с изрядната прическа на другата жена. Другата, обаятелна и на средна възраст, явно трябваше да е шивачката, както впрочем известяваше отрупаната с карфици платнена топчица, привързана на китката й. Роклята й беше от хубава зелена вълна, добре скроена и натъкмена, за да покаже майсторството й, но съвсем бегло украсена с бродирани бели цветенца около високото деколте, за да не засенчва благодетелните й клиенти.
Когато Нинив и Елейн пристъпиха, двете жени зяпнаха, сякаш никой не беше влизал в дюкяна им от година време. Шивачката се съвзе първа и ги удостои с лек реверанс.
— С какво мога да ви бъда полезна? Името ми е Ронде Макура. Шивачницата ми е на ваше разположение.
— Искам рокля, бродирана с жълти рози на корсажа — каза й Нинив. — Но без тръни, забележете — добави тя със смях. — Не церя много бързо. — Какво точно говореше, нямаше значение, стига да включва думите „жълто“ и „церя“. Дано само китката да не беше случайно съвпадение. Ако излезеше това, трябваше да измисли някакво основание да не си купува рокля с рози. И начин да накара Елейн да не преразказва целия злощастен опит пред Том и Джюйлин.
Госпожа Макура я изгледа за миг с тъмните си очи, а после се обърна към тънкото момиче и го затика към задната част на ателието.
— Бързо иди в кухнята, Люси, и направи чай за тези почитаеми госпожи. От синята кутия. Водата е гореща, слава на Светлината. Хайде, момиче. Остави това нещо и престани да се туткаш. Хайде, по-бързо. И не забравяй, от синята кутия. Най-хубавият ми чай — обърна се тя към Нинив, след като момичето излезе. — Нали разбирате, живея тук, в ателието си, а кухнята ми е отзад. — Тя започна нервно да оправя роклята си, свила палеца и показалеца на дясната си ръка в кръгче. За пръстена на Великата змия, един вид. Оправянето на роклята не беше оправдание за жеста й. Нинив повтори знака, а след нея и Елейн.
— Аз съм Нинив, а това е Елейн. Видяхме сигнала ви.
Жената запърха, сякаш готова да отлети.
— Сигнала ли? Ах. Да. Разбира се.
— Е? — подкани я Нинив. — Какво е съобщението?
— Не бива да говорим за това тук… ъъ… госпожо Нинив. Може да влезе някой. — Нинив се съмняваше в последното. — Ще ви кажа на чашка чай. Най-добрият ми чай, не ви ли казах?
Нинив и Елейн се спогледаха. Щом госпожа Макура толкова се притесняваше да им каже новините, сигурно наистина бяха ужасни.
— Ако ни поканите отзад — каза Елейн, — никой няма да чуе освен нас.
Царственият й тон накара шивачката да я зяпне. За миг Нинив си помисли, че може би той ще пресече нервността й, но в следващия момент глупавата жена отново забърбори.
— Чаят ще стане готов всеки момент. Водата е гореща. По-рано се снабдявахме с чай от Тарабон. Затова все още съм тук. Не заради чая, разбира се. Всичката търговия, която вървеше доскоро, и вестите, които дохождаха оттук-оттам с фургоните. Те… вие главно се интересувате от вълнения и болести или от някакъв нов вид заболяване, но тия работи и на мен са ми интересни. Малко се пообърках заради… — Ако продължеше да си глади роклята по този начин, скоро щеше да я скъса. — Нещо за Чедата, разбира се, но те… вие… не се интересувате особено от тях, наистина.