Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Тръгнах към вратата и усмивката му стана по-естествена. Направи ми знак да я отворя. Готвех се да го сторя, но после се отказах. Страхът го завладя отново, а аз се обърнах и си отидох. Това е сън, който често ме спохождаше по-рано. Смисълът му е очевиден и се връзва с някои мисли от снощи. Опитва се да ме доближи и се опасява, че няма да успее. Нещата стават по-ясни тук, горе.

Край палатката боровите иглички по земята изпускат изпарения нагоре към слънцето. Въздухът е влажен и студен и докато Крис още спи, излизам внимателно от палатката, изправям се и се протягам.

Краката и гърбът ми са схванати, но не ме болят. Правя гимнастика няколко минути, за да ги поотпусна, после бързо тичам от издатината към боровете. Сега съм по-добре. Боровият аромат тази сутрин е наситен и влажен. Клякам и гледам надолу към утринната мъгла в каньона под нас.

След малко се връщам при палатката, където някакъв шум показва, че Крис е буден, и когато надниквам вътре, виждам лицето му да се оглежда мълчаливо наоколо. Той се буди бавно и ще минат пет минути, преди съзнанието му да загрее достатъчно, та да може да говори. Сега примигва срещу светлината.

— Добро утро — казвам.

Никакъв отговор. Няколко дъждовни капки падат от боровете.

— Добре ли спа?

— Не.

— Това е неприятно.

— Защо си станал толкова рано? — пита.

— Не е рано.

— Колко е часът?

— Девет — отвръщам аз.

— Струва ми се, че си легнахме не по-рано от три.

Три? Ако е стоял буден, днес ще си плати за това.

— Е, аз спах — казвам.

Той ме гледа особено:

— Ти ме държа буден.

— Аз?

— Говореше.

— Насън, искаш да кажеш.

— Не, за планината.

Тук нещо не е както трябва.

— Не знам нищо за никаква планина, Крис.

— Ами ти говори цяла нощ за нея. Каза, че от върха на планината сме щели да видим всичко. Каза, че си щял да ме срещнеш там.

Мисля, че е сънувал.

— Как бих могъл да те срещна там, след като вече сме заедно?

— Не знам. Ти така каза — изглежда разтревожен. — Ти говореше като пиян или нещо подобно.

Все още е наполовина заспал. По-добре да го оставя да се събуди на спокойствие. А аз съм жаден и се сещам, че оставих манерката, като смятах, че ще намираме достатъчно вода на пътя. Глупаво. Никаква закуска сега, докато не прехвърлим билото и не се спуснем по другия склон, докато не намерим някой извор.

— По-добре да приберем нещата и да тръгваме — казвам, — ако искаме да намерим малко вода за закуска. — Отвън вече е топло и навярно следобедът ще бъде горещ.

Палатката е свалена с лекота и съм доволен, че всичко останало е сухо. След половин час сме готови. Сега, ако изключим утъпканата трева, мястото изглежда, сякаш никой не е идвал тук.

Все още имаме да изкачваме много, но поели пътя, виждаме, че ни е по-лесно от вчера. Стигаме до заоблената горна част на хребета и склонът не е така стръмен. Изглежда, нито един бор не е бил отсичан тук. Никаква пряка светлина не достига до земята и изобщо няма храсти. Само пружинираща настилка от борови иглички, която е открита, просторна и лесна за ходене…