Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Сега, след като сме високо на едната стена на каньона, открива се поглед назад, надолу и към отвъдната страна. И там е така стръмно, както и тук — тъмен килим от черно-зелени борове се простира нагоре към висок хребет. Можем да преценяваме напредването си, като наблюдаваме отсрещната стена на хоризонта.
Това май са всичките приказки за качеството днес, слава Богу. Нямам нищо против качеството, само че всички тия класически приказки за качеството не са качество. Качеството е самият фокус, около който се преустройва значително количество умствен багаж.
Спираме за почивка и гледаме надолу. Настроените на Крис сега е по-добро, но ме е страх, че пак се проявява самолюбието.
— Виж чак докъде стигнахме — казва.
— Имаме да изминем още много повече.
По-късно Крис вика, за да чуе ехото, и хвърля надолу камъни, да види къде ще паднат. Започва да става почти дързък, затова ускорявам съчетания ритъм на хода и дишането на около един и половина пъти. Това донякъде го отрезвява и продължаваме да се изкачваме.
Към три следобед краката ми почват да се подгъват, значи е време да спрем. Не съм в много добра форма. Ако човек продължи след това гумено усещане в краката, започва да преуморява мускулите и следващият ден е агония.
Стигаме до равно място — голяма издатина, поникнала на склона на планината. Казвам на Крис, че за днес е това. Изглежда доволен и в добро настроение — може би някакво развитие е протекло у него все пак.
Аз съм готов да подремна, но в каньона са се образували облаци, които могат всеки момент да се излеят в дъжд. Изпълнили са каньона така, че не можем да видим дъното и едва забелязваме билото на другата страна.
Отварям раниците и изваждам половинките на палатката — армейски платнища, които закопчавам едно за друго. Вземам едно въже и го връзвам между две дървета, после прехвърлям платнището връз него. Насичам няколко колчета от храсталака с мачетето и приковавам платнището към земята, после с тъпата страна на мачетето изкопавам около палатката плитка канавка, за да се оттича дъждовната вода. Тъкмо сме прибрали всичко вътре, когато падат първите капки.
Крис е въодушевен от дъжда. Лежим по гръб върху спалните чували, гледаме как вали и слушаме как капките барабанят по платнището. Гората изглежда размазана, ние и двамата се отдаваме на съзерцание и наблюдаваме как листата на шубраците потреперват под дъжда и самите леко трепваме, когато се разнася грохотът на гръмотевиците, но се радваме, че сме сухи, когато всичко наоколо е мокро.
След известно време се пресягам към моята раница за томчето на Торо с меки корици, намирам го и трябва малко да се напрегна, за да чета на Крис в синята дъждовна светлина. Струва ми се обясних, че сме правили това с други книги в миналото, трудни книги, които той иначе не би разбрал. Правим така — прочитам едно изречение, той поставя дълга поредица въпроси по него и когато е задоволен, прочитам следващото изречение.
Правим това с Торо известно време, но след половин час разбирам за моя изненада и разочарование, че Торо не върви. Крис е неспокоен, също и аз. Строежът на езика му не приляга на планинската гора, където сме. Поне такова е моето усещане. От книгата лъха на застояло, на стайно — нещо, което никога не бих допуснал за Торо, но така е. Той се обръща към друга обстановка, друго време, като само разкрива злото, породено от техниката, вместо да открие разрешение. Той не говори на нас. Неохотно оставям книгата и отново се умълчаваме и замисляме. Съществуваме само Крис и аз, гората и дъждът. Никакви книги не могат да ни напътствуват вече.
Канчетата, които сме заложили отвън, започват да се пълнят с дъждовна вода и по-късно, когато имаме достатъчно, изсипваме няколко кубчета дехидриран пилешки бульон и го сгряваме на малко газово котлонче. Той е вкусен както всяка храна или питие след тежко изкачване в планините.
Крис казва:
— Да лагерувам с теб ми харесва повече, отколкото със Съдърлендови.
— Обстоятелствата са други — отвръщам.
Когато бульонът свършва, изваждам консерва свинско с боб и я изпразвам в тенджерката. Минава много време, докато се стопли, но ние не бързаме.
— Мирише хубаво — казва Крис.
Дъждът е спрял и само случайни капки потрепват по палатката.
— Мисля, че утре ще бъде слънчево — казвам аз.
Подаваме си тенджерката със свинското и фасула един на друг, като ядем от противоположни страни.