През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
Капитанът също не можа да се сдържи повече и заплака, а към него се присъединиха и децата. Много ми дожаля за тях. Приближих се до прозореца и погледнах навън. Не виждах нищо, защото и моите очи бяха насълзени.
Измина доста време докато двамата мъже се успокоят. Капитанът се извини:
— Не ни се присмивай, чужденецо! Аз много обичах майката на синовете си. А този човек беше мой фелдфебел и когато изгубих благоволението на падишаха, той не ме напусна, както направиха другите. Тя ми беше утеха в самотата. Как ще живея без нея?
Може би старият фелдфебел не биваше да чуе това, което исках да кажа сега на капитана, затова го попитах:
— Имате ли някаква носилка?
— Да, господарю — отговори той.
— Приготви я и се погрижи за носачи! Той излезе, а аз попитах капитана:
— Ти, разбира се, си мюсюлманин, нали?
— Да. Защо питаш?
— Жена ти християнка ли беше?
Той бързо ми хвърли изпитателен поглед и отговори:
— Не, но… имаш ли причина да ме питаш за това?
— Да. Мисля, че е била християнка.
— Беше приятелка на неверниците. Като дойдох тук, имахме нужда от прислужница. Взех една стара жена. Не знаех, че е християнка, но по-късно забелязах, че иска да примами жена ми. Тогава я изгоних. Оттогава Хара ставаше все по-мълчалива и по-мълчалива, понякога плачеше, а после се разболя. Започна да кашля и силите я напуснаха.
— Значи си се държал сурово с нея?
Той отговори едва след известно време:
— Трябваше ли да й позволя да стане християнка?
— Тя все пак е станала и се е разболяла и умряла от мъка заради твоята строгост. Там в храстите тя е направила олтар, за да може да се моли на Всевишния като християните. Починала е по време на молитва. Нека сега между теб и нея настъпи помирение!
— Ти да не си християнин?
— Да.
Той дълго ме гледа в очите. Бореше се със себе си. После ми подаде ръка и каза:
— Не си виновен за това, че си неверник и че тя се е доверила на учението ви. Заведи ни при нея, и мен, и децата!
— Не е ли по-добре да оставиш децата? Много е рано още да се срещат лице в лице със смъртта.
— Имаш право. Ще отидем сами.
Спътниците ми все още бяха долу при вратата. Като ги видя, той каза:
— Мислех, че си сам, защото не ви видях да идвате. Бъдете мои гости. Оборът е от другата страна, а там е всъщност къщата за живеене. Аз живея в кулата сам. Наистина вкъщи няма никой, но влезте и се чувствайте като у дома.
— Къде е фелдфебелът?
— Сигурно не е намерил никого и е тръгнал да ги търси. Всички се пръснаха да търсят изчезналата. Ще отидем сами.
Спътниците ми се отправиха към посочената постройка. Халеф взе поводите на Рих. Капитанът видя жребеца. Офицерът в него заговори и забравяйки за момент мъката си, той попита:
— Твой ли е този жребец?
— Да.
— Християнин с такъв кон? Сигурно си знатен и богат господар! Извинявай, ако съм забравил да ти отдам подобаващата почит!
— Аллах е създал всички хора и им е заповядал да бъдат братя. Няма за какво да ти прощавам. Ела!
Изкачихме си по хълма. Като стигнахме до храстите и аз спрях, той се огледа и попита:
— Тук ли е?
— Да. Вътре.
— В този храсталак? Кой би помислил! Как си могъл да я намериш?
— Конят ми я откри. Спря и започна да души. Ела!
Запромъквахме се през трънаците, докато стигнем до оголеното място. Никога няма да забравя сцената, която последва. Щом съзря трупа, той силно изрева и се хвърли до нея. Взе я в ръце. Целуваше устните й, галеше страните й и нежно приглаждаше косите й. Сигурно много, много я беше обичал — и въпреки това се бе държал грубо с нея.
Тя бе изповядвала вярата си тайно от него. Какви ли душевни терзания е преживявала!
Изглежда, и него го вълнуваха същите мисли. Сега, когато държеше мъртвата в ръцете си, той не плачеше. Втренчено гледаше лицето й, сякаш се опитваше да открие някаква тайна. После каза:
— Тя се е разболяла и умряла от мъка!
Нямаше смисъл да се опитвам да го утешавам. Затова казах:
— Тя е умряла с вярата, даряваща блаженство. Християнството позволява и на жените да се радват на царството небесно, а ти си искал да й го отнемеш.
— Не говори така! Думите ти разкъсват сърцето ми. Тя е мъртва и може би аз съм виновен за това. Да можеше поне още веднъж да отвори очи, да можеше още веднъж да проговори! Един поглед и една дума искам само! Но тя си отиде, без да се сбогува, и никога няма да видя очите й и да чуя гласа й! Чувствам се като неин убиец!