Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— А доказателствата имаше ли? — бързо попита вампирката.
— Какви доказателства? — Витор сви рамене. — Вампирът беше хванат точно над тялото.
Алиса тихо изруга.
— Е, поне устата му беше ли изцапана с кръв?
Витор се замисли.
— Вероятно, откъде да знам? Те носят маски, не може веднага да се определи.
— Значи просто сте хванали човека, който съвсем случайно се е намирал до трупа? — не мирясваше вампирката.
— Не е човек, а вампир — поправи я Витор.
Голяма грешка, че го каза. Да казваш такива думи пред Алиса не е безопасно за здравето.
— Това се нарича расизъм — каза тя тихо.
Сега тихо изруга началникът на стражата.
— Ама че го каза.
— А ако днес или утре истинският маниак извърши ново убийство? — попита вампирката, твърдо решила окончателно да довърши Витор.
— Това ще означава, че заловеният е съучастник — отсече дебелакът. — Повярвайте на професионалиста, той е убиецът. За цялата ми кариера в стражата никога не съм грешил…
— За всичко си има първи път — предизвикателно каза Алиса.
Честно казано, бях доволен. Сега, когато Алиса започна да защитава правата на този нисш вампир, аз с чиста съвест можех да опитам да изпълня молбата на Даркин без да предизвиквам подозрение. Освен това, подкрепяйки Алиса, ще направя добро и на нея.
— А ще можем ли да поговорим със задържания? — попитах аз. — Работата е в това, че ни е позволено да използваме определени заклинания, които ще помогнат да разберем убивал ли е някого или не.
Аз, разбира се, блъфирах. Но от друга страна, напълно е възможно в справочника да има подобни заклинания.
— Няма проблем — съгласи се Витор, който ние като че ли успяхме да отегчим с глупавите си въпроси. — Слезте с Девлин в подземието и заедно го разпитайте за тези ваши доказателства. Той също участва в залавянето на убиеца.
— Заподозрения — педантично го поправи вампирката.
— Ако ще да е свидетел — махна с ръка началникът. — Основното е, че хванахме и заключихме този зъбатко.
— Просто расист — констатира Алиса… добре, че го каза тихо.
— Срещата със… заподозрения ще оставим за накрая — спрях Алиса, която веднага беше готова да тръгне към подземието. — Имаме още няколко въпроса…
Витор бръкна под масата и извади още една чиния, въпреки че този път не с месо, а с няколко вида пирожки.
— Разбира се, питайте.
— Какво ще правим с всички хора, които дойдоха днес при нас? Просто ни затрупаха с оплаквания, а утре ще дойдат още толкова, ако не и повече.
Началникът се усмихна.
— Какво, какво… изслушвайте търпеливо и записвайте всички жалби, а след това ги подреждайте в специална кутия. Когато се напълни, запратете я в най-далечния ъгъл и я забравете.
— Не може така! — възмути се Алиса. — Хората идват при нас със своите проблеми, те се надяват на нас…
— Нека се надяват — съгласи се Витор — хората се нуждаят от надежда. Но това не означава, че трябва по цял ден да обикаляте из града в търсене на загубено кученце.
Алиса се намръщи, но на това не можеше да възрази — да търсим загубено кученце явно не й хареса.
— Значи нищо няма да предприемаме? — попита както винаги практичния Невил.
— Разбира се, че не — увери ни Витор. — Откакто работя тук, никакви проблеми не е имало.
— А от колко време работите тук? — изведнъж попита Алиса.
— От три месеца — гордо каза Витор.
А аз си мислех, че е тук от десетки години. Толкова гордо каза „за цялата ми кариера в стражата никога не съм грешил…“. Странно чувство за хумор има дебелака.
— Аха. — Невил си пое дълбоко дъх. — С това ясно. Още един въпрос и с радост ще се отправим на екскурзия в подземието ви.
— Разбира се — съгласи се началникът. — Ще помогна с каквото мога.
Невил се замисли за момент, подбирайки правилните думи.
— Имате ли някаква връзка с Академията? Тоест, да получавате указания от тях или може би новини?
— За какво ми е? — изненада се Витор. — Академията няма никакво отношение към мен. Пък и Майсторите не харесват особено Пограничните райони.
— Нямаме повече въпроси — заявих аз.
Витор напъха последната пирожка в устата си и скри празната чиния под масата.
— Не трябва да се притеснявате — каза той с пълна уста. — Правете каквото искате, никой няма да ви докладва нито в Академията, нито в която и да е друга инстанция.
Алиса изгаряше от справедлив гняв.
— Ние не се притесняваме…
Бързо я сръгах в ребрата.
— А ако хората се жалват? — делово каза Невил. — Те могат да се оплачат от нашата работа.