Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Обърнах ключа в бравата на нашата врата и с изненада открих, че не е заключена два пъти. Когато отворих вратата, чух звука на течаща вода от кухнята. После с нарастваща тревога видях малък сак отдясно до вратата.
Лизи се беше върнала.
Първият инстинкт ми подсказа да бягам — да се измъкна тихичко през вратата, да хвана пожарната стълба и да изчезна от погледа й, докато бойните ми рани оздравеят. Но в паниката си отстъпих от вратата и я затръшнах зад себе си.
Кранчето в кухнята изведнъж замлъкна.
— Нед? — извика Лизи от другата стая. Аз посегнах към вратата, но преди да успея да я отворя, тя стоеше пред мен. Беше облечена в делови костюм, очевидно току-що бе пристигнала от Ел Ей. Изглеждаше озадачена от факта, че, току-що пристигнал, аз отново съм хванал дръжката на вратата. После аз се обърнах и лицето й се стегна моментално — отначало от шок, после от гняв, после от отчаяна болка.
Наблюдавах как забеляза мъничките драскотини и петното с размери на десетаче на шията ми. Но повече от всичко, видях как усеща ужасното ми чувство за вина.
Тя затвори очи и потрепери. После ги отвори отново — и този път върху лицето й се четеше чисто отчаяние.
— Задник — прошепна тя.
— Лизи, моля те…
— Мамка ти — изсъска тя и влезе в спалнята. Аз се втурнах след нея, но вратата се затръшна под носа ми. Тя я заключи. Аз затраках с дръжката, ударих с юмрук по вратата, молех я да отвори, казвах й, че ще й обясня всичко… макар да знаех, че за онова, което направих, нямаше обяснение. Освен едно — пълна и чиста глупост.
След около три минути чукане и молби аз се свлякох на пода, чувствайки се изтощен, обезсилен и искрено уплашен. Вратата на спалнята изведнъж се отвори. Аз мигновено скочих на крака.
— Лизи, трябва да ми позволиш да се опитам да…
После забелязах, че държи по един куфар в двете си ръце.
— Скъпа — запелтечих аз, — моля те, не си тръгвай…
Тя пусна куфарите в краката ми.
— Аз не си тръгвам — отсече тя. — Ти си тръгваш.
— Почакай една минута…
— Сега аз плащам наема, аз поемам всички сметки, така че ако този брак приключва, не виждам защо именно аз трябва да си тръгвам…
— Този брак не приключва.
— Прав си. Използвах погрешно глаголно време. Той е приключил.
— Скъпа… — казах аз, опитвайки се да докосна рамото й.
Тя ме пропъди с ръка сякаш бях оса.
— По дяволите, не ме докосвай…
— Добре, добре — закимах сковано аз, опитвайки се да понижа емоционалната температура. — Можем ли просто да седнем и да поговорим…
— Да поговорим? Да поговорим? — Тя крещеше. — Ти чукаш някоя друга и после искаш да си поговориш за това?
Връхлетя в дневната като буря. Аз я последвах.
— Нещата не стоят така. Нищо не се е случило.
— Нищо не се е случило? Наистина ли можеш да стоиш там — покрит с доказателства — и да ми казваш, че нищо не се е случило? Изчезвай от живота ми.
Разридах се.
— Бях пиян, бях глупав, бях съсипан след тази история с Айвън, не исках да…
— Не искам да слушам глупавите ти извинения, Нед…
— Поне ми дай възможност…
— Да ти дам възможност? След като получих съобщението ти за Айвън, аз зарязах всичко и полетях през цялата страна, цяла нощ — защото си помислих: Добре, той заслужава да му дам възможност… ние заслужаваме тази възможност. И какво откривам тук? — че моят говнян съпруг даже не е бил способен да каже на курвата си да не го хапе по врата…
— Тя не е моята курва…
— Хич не ми пука коя е, каква е. Между нас е свършено.
— Не можеш просто да приключиш така…
— Не мога ли? Кой си ти, че да ми кажеш, че не мога?
— Направих грешка. Ужасна грешка.
Отпуснах се на дивана и хванах главата си с две ръце. Лизи стоеше права и ме гледаше как плача. Когато плачът ми се засили, тя не се помръдна, не престана да ме гледа с безсърдечно презрение. Когато се поуспокоих, ми каза:
— И аз направих грешка. Мислейки си, че имаме възможност да върнем нещата и отново да заживеем заедно.