Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Първата ни спирка е на Уустър стрийт сто и петнадесет, после отивам на Бродуей сто и единадесет, на кръстовището на Бродуей и Уолстрийт.
После се обърна към мен и предложи:
— Отивам на съвещание с няколко финансисти, но по пътя мога да те оставя у дома.
— Слушай, ако е неудобно, просто ми заеми сто кинта и мога да намеря някой евтин хотел за една-две нощи.
Джери разтърка десния си палец и показалец.
— Знаеш ли какво е това? — попита той. — Най-малката цигулка на света. Престани с това скапано самосъжаление, Алън. На мен не ми минава.
— Съжалявам.
— Ако искаш легло, аз имам свободна стая в мансардата си.
— Продадено — съгласих се аз. — Наистина не мога да ти кажа колко съм ти благодарен…
Той вдигна ръка.
— Благодарностите са приети. Какво, по дяволите, е това на шията ти?
— Осмукано.
— Реверанс от страна на жена ти?
— Де да беше така…
Той се разсмя.
— Е, това ли е проблемът?
— То е дълга история. Всичко това е една много дълга история.
В таксито на път към центъра аз му разказах цялата ужасна приказка — от момента, когато Гец-Браун беше продаден, до момента, в който Лизи ме изгони. Когато приключих, Джери подсвирна продължително.
— Това е като някакъв епос — избъбри той.
— И още не е свършил — приемайки факта, че сега съм бездомен…
— Правило Номер Едно от житейската философия на Джак Балантайн: ако искаш да подскочиш обратно нагоре, ти ще го направиш.
— Бих искал да вярвам на това — промърморих тихо аз.
Апартаментът на Джери се намираше между Принс и Спринг. Беше чист и празен. Избелени подове, обикновени бели стени, голям диван от черна кожа, телевизор, стереоуредба, дълга стоманена маса и столове. Спалнята за гости беше мъничка. В нея нямаше нищо друго, освен двоен матрак и закачалка за дрехи. Аскетична беше меко казано — тя изглеждаше лишена от всякакви признаци на действителен живот.
— Какво местенце — изрекох почти беззвучно аз.
— Рядко съм тук — обясни той, — освен за шест часа през нощта, когато спя. Ако си подреден, можеш да останеш тук безкрайно.
— Много съм подреден — уверих го. — И много благодарен.
— Имаш ли някаква представа какъв ще бъде следващият ти ход — попита той.
— Сега търся каквото и да е — признах. — Особено след като съм на път да спечеля наградата Длъжник на месеца.
— С колко си затънал?
— Около седемнадесет бона.
— Впечатляващо.
— Това е един от начините да го погледнеш.
— Както и да е, да видим сега. Първо се почувствай като у дома си. Окачи си дрехите в резервната стая, поръчай храна по твое желание, ’щото в хладилника няма нищо друго, освен бира. Добре ли си със сухото?
— Добре — излъгах.
— Глупости. — Той извади пачката си, отдели две банкноти по петдесет долара и ми ги подаде.
— Джери, не мога да приема благотворителността ти…
Той пъхна банкнотите в джобчето на сакото ми.
— Да, добре, тази глупава мейнска гордост не ми минава. Довечера ще закъснея…
— Бизнес?
— Удоволствие.
— Красивата Синди?
— Не, тя е история.
— Исусе, толкова бързо…
— При мен това е нещо обичайно. Слушай, трябва да ходя на това съвещание. Сутринта ще поговорим. Но ето ти един съвет, Нед: опитай се да изриташ назад днешния ден и да не се тревожиш за утрешния. Защото животът ще ти изглежда много по-хубав след като си поспиш дванайсет часа.
— Ти си добро момче.
— Я млъквай — усмихна се той. — Ще се видим по-късно.
Аз си разопаковах куфарите, съблякох мокрите си дрехи, взех си продължителен горещ душ, облякох чифт джинси и тениска и си направих кана кафе. Малко по малко започнах отново да се чувствам като човек. Докато не помислих за Лизи — и за това колко лошо се бях прецакал. Погледнах си часовника. Беше точно преди обяд. Знаех какво трябва да направя. Да й се обадя в службата, да я помоля да се видим, да се извиня от все сърце и (ако се наложи) да падна на колене и да я моля за още една възможност. Това щеше да е най-трудната продажба в живота ми — и ако тя не я купеше, знаех, че ще бъда загубен.
Вдигнах телефона и набрах офиса на Лизи. Вдигна асистентката й Поли. Тя очевидно знаеше какво става, защото тонът й беше нервно хладен.