Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— И какво следва, Нед?
— Ще се поразходя.
— Имам предвид след това…
— Сега си мисля само за разходката, мистър Балантайн.
— Внимавай — посъветва ме той.
Срещнах погледа му.
— Вие също внимавайте.
Взех асансьора до първия етаж и излязох от сградата. Когато се озовах на улицата, хванах такси и помолих шофьора да ме закара на Седемдесет и седма улица между Сентръл парк уест и Колумб.
Помниш ли онзи бенефис, където ходихме през октомври…?
Помнех го. Беше някакъв благотворителен прием с официално облекло, който се състоя в Залата с динозаврите в Музея по естествена история.
Когато таксито спря пред музея, аз изтичах вътре, платих входната такса, после тръгнах нагоре по стълбите към Залата с динозаврите на четвъртия етаж. Но когато стигнах до входа — и забелязах Лизи (с гръб към мен) до тиранозавъра Рекс — аз натиснах спирачки. Сега внимателно. Не преигравай ръката си.
Излязох от залата. Извадих си тефтерчето и химикалката от джоба и написах:
„Лизи,
Мина една сутрин, пълна със събития — но изглежда, че брегът е чист.
Сега трябва да свърша една работа — но възнамерявам да изпия едно кафе в Бъргър (на Седемдесет и шеста и Бродуей) след около половин час. Ще ми бъде приятно да те видя. Ако обаче не се появиш, ще те разбера.
Обичам те.“
Най-отдолу си написах името, после откъснах страницата от бележника и открих пазача на музея, който стоеше наблизо.
— Бихте ли ми направили една услуга? — попитах го.
— Зависи — отговори той.
— Виждате ли жената, застанала ей там до Рекс? Имате ли нещо против да й предадете тази бележка?
Той погледна бележката предпазливо сякаш можеше да е нещо неприлично.
— Прочетете я, ако искате — предложих. — Както и да е, аз съм съпругът й.
— Да бе, човече — каза той и дръпна бележката от ръката ми.
Наблюдавах го как приближава към Лизи. Когато й подаде листчето, аз се измъкнах надолу по стълбите и тръгнах към главния вход.
Завих на запад по Седемдесет и седма улица, после на север по Амстердам и спрях пред магазин за канцеларски материали на ъгъла на Седемдесет и девета улица.
— Продавате ли пликове с подложки? — попитах жената зад щанда.
— Разбира се — усмихна се тя. — Колко голям?
Аз бръкнах в джоба на сакото си и извадих печата на Бахамската търговска банка.
— Достатъчно голям, за да побере това — казах й.
Тя бръкна под щанда и ми подаде плик с размери осем на десет. Написах отпред името на Оливър Макгуайър и адреса му, после отново извадих бележника си и надрасках шест думи:
„Оливър, приключих.
Длъжник съм ти.