Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Току-що изпуснахте Лизи — информира ме тя. — Тази сутрин тя имаше няколко срещи и после хвана обедния полет на Американ за Ел Ей. Нали знаете, че тя все още ръководи офиса ни там.
Значи тя наистина беше захвърлила всичко и беше прелетяла над цялата страна, за да се опита да се сдобри с мен. Ох ти, тъп, глупав задник, Алън! Натикал си се право на вълка в устата.
Поли продължи да говори. Звучеше извънредно изнервена.
— Ъъъ, Нед, не знам как да ти го кажа… но Лизи ме помоли също да те информирам, че тя… ъъъ… помолила хазяина да преотстъпи апартамента. Казала му също, че ти вече не живееш там и го помолила да даде всички вещи на съхранение. Така че ако ти трябва нещо от твоите вещи, трябва да се обадиш…
— Имам името и телефона на хазяина — прекъснах я аз.
— Разбира се, че ги имаш — тихо изрече тя.
— Моля те, кажи на Лизи, че съм отседнал при един приятел в Сохо — и че може да ме намери на 555–7894.
— Нещо друго, Нед?
— Просто й кажи колко съжалявам.
Затворих бързо, за да не ме чуе как избухвам в плач. Минаха около десет минути преди да се успокоя. Ако баща ми ме видеше в този момент, щеше да се ужаси. Когато направиш грешка, признай си грешката, каза ми веднъж баща ми, после преглътни мъката си мълчаливо. Мъжете от семейство Алън не плачат.
Нито пък се прецакват толкова лошо, както се прецаках аз.
Устоях на изкушението да си успокоя нервите с няколко маши от малцовото уиски на Джери. А когато изпитах нужда от цигара, отидох в кухнята, пуснах водата в мивката и изсипах пакета си Уинстън. Вече никаква пиячка, никакъв тютюн и от утре сутринта щях да започна да тичам. Помислих си цитата на Джери от събраните поговорки на Председателя Балантайн: ако искаш да подскочиш обратно нагоре, ти ще го направиш. Вярно. Проблемът беше: дали Лизи някога щеше да ми даде шанс да подскоча обратно при нея?
Прекарах целия следобед върху дивана на Джери, четейки безразборно събраните съчинения на Джак Балантайн (които бяха изложени на видно място в бедно населената библиотека на Джери). Необходимо е сериозно чувство за ирония, за да изчетеш всички тези евангелия за самоусъвършенстването. С дълбоките си до коляното футболни метафори те сякаш бяха ушити по мярка за онзи тип, който бях някога — ловкия, енергичен продавач, който искаше да повярва, че съществува действителна рецепта за успеха; стратегическа формула, която можеш да използваш, за да максимизираш целите си и да постигнеш оптимални резултати.
Но макар да се смеех на безкрайните футболни сравнения на Балантайн, аз наистина ококорих очи, когато прочетох следния пасаж от последния бестселър на Великия Мотиватор, Зоната на успеха:
„В бизнеса ние се определяме според етичното си положение. Мотивът за печалбата е велик мотив — но той се превръща в още по-велик, ако върви заедно с почтеността. Арената на бизнеса е трудна — така че когато атакуваш напред, винаги бъди сигурен, че си подкрепил атаката си със силна зонова защита. Но, повярвайте ми, ако тази атака не се изиграе по правилата — ако вие, като преден защитник, се опитате да спечелите територия чрез незаконни ходове — тогава всеки тъчдаун, който направите, винаги ще ви прилича на лъжлив триумф. Защото тайно ще знаете: един ден някой ще разбере как сте отбелязали тези точки.“
В „Компютърен свят“ аз винаги се опитвах да спазвам правилата; да се придържам към едно етично поведение. Докато онова копеле Креплин не ми предложи работата на Чък, а Питърсън дръпна чергата изпод краката на Айвън — след което аз започнах да играя безотговорно. От законова гледна точка аз не бях неетичен. Никога не изнудих открито Питърсън и се заклех пред Креплин да пазя повишението си в тайна. Но аз знаех, че бях изоставил скрупулите си. Щом веднъж се пльоснеш в аморалното, ти губиш ориентация. И се понасяш. Право към морето.
През този следобед излязох от мансардата само веднъж — да изтичам до местната бакалия и да се заредя с плодове, зеленчуци и газирана вода. Към девет вечерта, след изобилна вечеря със заешка храна, ме налегна изтощението. Отидох в резервната стая, хвърлих се на матрака и веднага потънах в сън.
Не се пробудих единайсет часа. Когато най-накрая отворих очи и отидох в кухнята, забелязах бележка за мен върху стоманената маса. До нея се мъдреше чисто новичка банкнота от сто долара.
„Омбре36,
Надявам се, че си поспал. Ето ти още малко сухо, в случай че имаш нужда от нова четка за зъби. Но се опитай да висиш покрай телефона, за всеки случай, ако имаме нужда да поговорим с теб.
36
Човече (исп.) — Б.пр.