Убийствен бизнес

Детектив Кастър добави шепнешком:

— Защото следващият клиент ще се появи след половин час.

Параклисът беше грозна, обикновена стаичка. Бели тухлени стени, песъчлив под, лакирани борови пейки, имитация на мраморна носилка, върху която бе поставен обикновеният дървен ковчег, който аз бях избрал за Айвън. Когато влязоха, Деби и Фил се стреснаха при вида на ковчега. Не че не бяха очаквали да го видят — но винаги има нещо дълбоко обезпокоително във вида, на тази кутия. Защото знаеш, че вътре в нея лежи някой, който само допреди ден е бил жив като теб сега. И защото знаеш също: тази кутия е и твоята съдба.

Седнахме един до друг на предния ред. Влезе равинът. Около шейсетте. Черен костюм, черна вратовръзка, черна йармулка35. Равинът ме попита какво искам на службата. Нека да е обикновена, отговорих аз. Молитви — но не и хвалебствия. Идеята някой непознат да възхвалява присъщата почтеност и добротата на Айвън в празен погребален параклис беше нещо, което не бих могъл да понеса.

Равинът застана отдясно на ковчега и започна да напява някакви молитви на иврит, очите му се затвориха, той се люлееше леко напред-назад, като клон във вятъра. После, на английски, той обясни, че сега ще изпее Kaddish — молитвата за мъртвите — за нашия починал брат Айвън.

Най-напред гласът му почти не се чуваше. Но много бързо той се извиси в дълбок, завладяващ баритон — пламенен, могъщ, дълбоко трагичен. И макар че никой от нас не разбираше и дума от онова, което той пееше, подчертаната сила на тези молитви казваше всичко. Беше умрял човек. Трябваше да се обърне внимание.

Деби беше покрила лице с едната си ръка и тихо плачеше. Фил се взираше в ковчега, не откъсваше поглед от него, правейки всичко възможно да контролира емоциите си посред фронталната атака на Kaddish. Даже детектив Кастър изглеждаше странно разчувствана от ужасяващата самота на тази служба. А аз? Аз просто усещах, че… се нося. Бях загубил ориентация. Чудех се защо един етичен човек като Айвън трябва да си отиде, докато едно безскрупулно говно като Тед Питърсън процъфтяваше. И си мислех колко лесно беше всичко да се обърка.

Kaddish внезапно свърши — последните акорди на баритона отекнаха в стените на параклиса. После, след минута мълчание, се чу бръмчене на някаква машина и ковчегът бавно изчезна от погледа ни. Равинът приближи и подаде ръка на всеки един от нас. Мазният началник на крематориума ни изкара на светло. Погледнах си часовника. Цялата служба бе траяла само десет минути.

Детектив Кастър трябваше да се връща в управлението. Подаде ми визитката си, целуна ме по бузата и ми каза, че ако имам нужда от водопроводчик, мога да се обадя на Бет-Ан. Благодарих й за всичко.

— И спокойно — посъветва ме тя. — Пази си нервите.

Директорът на погребалното бюро ни извика такси. Помоли ме дискретно за кредитната ми карта (Приемаме всичко, освен American Express и Дайнърс). Отклонихме поканата му да почакаме в стаята за роднините. Слънцето все още грееше ясно, мартенският студ беше поносим. Запалих цигара и получих укорителни погледи от Деби и Фил. Но те не казаха нищо. Защото бяхме онемели от службата. И защото всички гледахме към дима от комина.