Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Директорът на погребалното бюро се върна с фактура и извлечение от кредитната карта, което трябваше да подпиша. Погледнах цената. Осемстотин и двадесет долара, включваща основното балсамиране, ковчега, транспорта, службата, кремацията. Смъртта не беше евтина. Забелязах, че извлечението е изготвено на една от онези старомодни печатни машини. Слава Богу за това. Ако беше нова машина, с незабавно потвърждение, моята Master Card щеше да бъде отхвърлена веднага… макар да не знаех какво точно би могъл да направи мазният гробар срещу това. Освен, може би, да дръпне щепсела на пещта, преди работата да е свършена докрай.
— Не ми казахте къде трябва да изпратя праха — рече загрижено началникът.
Подадох му листчето, на което бях записал името и адреса на Кристи Долински.
— Включено е в цената — поясни той, — но това е пощенска услуга втора класа, до всички точки на САЩ. Ние можем обаче да изпратим праха с първа класа, но с допълнителна такса от двадесет долара. Разбира се, гарантираме доставка на следващия ден.
Фил Сирио каза:
— Не искам Айвън да пътува с втора класа. — После, измъквайки голяма пачка пари, той отдели една двайсетачка, смачка я на топка и я пусна право в краката на гробаря.
— Ето ти твоите допълнителни двайсет — процеди с неприкрито презрение. — И ако Айвън не е във Флорида утре, ще си имаш работа с мен.
Хванахме Атмарк експрес в четири и двадесет обратно към гара Пен. Седнахме във вагон–ресторанта. Фил се наливаше с бира, аз удрях бърбън с лед, Деби бързо унищожи един ром с кола и се разплака. На глас.
— Това просто не е честно — изхлипа тя. — Това просто не е честно, по дяволите…
Аз я прегърнах. Тя отпусна глава на рамото ми. Галих я по косата докато се успокои. Фил ме погледна с онези негови маслинени очи сякаш искаше да каже: я не ме будалкай и додаде, вече на глас:
— Добре шефе, разкажи ми.
— Тед Питърсън уби Айвън.
Пихме през целия път обратно до Ню Йорк. Фил продължи да ме черпи с бърбън, а аз усетих, че не мога да престана да говоря — цялата ужасна история за последните десет седмици избликна в порой от думи. Това наистина приличаше на продължителна тирада в изповедалнята. И макар че Фил и Деби не можеха да ми дадат опрощение, те поне можеха да ме слушат със съчувствие.
— Човече, какво прави жена ти — да избяга от теб точно в такъв момент? — изуми се Деби.
— Всичко това не е съвсем по нейна вина — обясних аз. — Имам предвид, че за да се прецака един брак, са нужни двама, нали? А напоследък аз не бях най-лесния човек покрай нея.
Слава Богу, не обсъждахме твърде дълго състоянието на брака ми, тъй като Фил наистина искаше да излее яростта си към Тед Питърсън.
— Това разглезено, недорасло говно — изръмжа той. — Този тип създава впечатление на тузар, на един шибан, справедлив човек, но в сърцето си той е един отмъстителен мазник. Познавам наемни убийци, които имат повече морал от този клоун. Не искам да го казвам, шефе, но ти трябваше да…
— Знам, знам. Опитвах се да постъпя правилно.
— Какво ти казах тогава? Не можеш да се правиш на мил и благороден с един неетичен шибаняк. Трябваше да ми позволиш да се обадя.
Деби попита:
— За какво обаждане говорите?
— Забра’и за туй — смънка Фил и изостави темата.
Когато стигнахме Гранд сентръл, Фил настоя да ни завлече до бара на хотел Гранд хайт за по едно последно питие. Четири часа по-късно — когато Деби започна да гали бедрото ми под масата — аз реших, че е време да пожелая лека нощ. Изправих се и казах:
— Слушайте приятели, трябва да тръгвам. Искам още веднъж да ви кажа колко съм ви благодарен, че дойдохте в Хартфорд…
Деби се изправи с мъка.
— Щом вие тръгвате, и аз тръгвам. Особено пък щом мама гледа Раул…
Бръкнах в джоба си за портфейла.
— Фил, нека ти помогна в сметката…
— Твоите пари не са нужни тук — отсече той.
После надраска няколко цифри върху една салфетка и каза:
— Ето моя номер в офиса на брат ми. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.