Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Можеше, разбира се, да опитам при Йан и Джина — но ясно чувах яростта на Лизи, когато Джина й се обади в Ел Ей, за да й каже, че съм им измуфтил едно легло за няколко нощи. А и бях убеден, че Йан и Джина щяха да се почувстват доста обидени, когато Лизи ги информира за истинската причина, поради която съм изхвърлен от апартамента си. Кой друг? Фил Сирио. Бинго! Започнах да ровя из портфейла си, търсейки салфетката, върху която ми беше надраскал телефонните си номера. Но докато тършувах из всичките боклуци в портфейла си (бележки от кредитни карти, квитанции от таксита, стари визитки) аз съзрях визитката на Джери Шуберт. Той ме помоли да му се обадя (Не се дръж като непознат) — и, за разлика от Фил, живееше в Манхатън. Той със сигурност щеше да спаси едно старо приятелче от гимназията в Брунзуик за няколко дни. Пуснах четвъртак в телефона и нервно набрах служебния му номер. След като ме накара да почакам за момент, секретарката му ме свърза.
— Нед! — каза той, изглеждаше много доволен да ме чуе. — Надявах се да се обадиш. Май че си на улицата…
— Може да се каже.
— Откъде се обаждаш? От тенис клуба си на Западна двайсета улица!
— От една телефонна кабина на Деветнадесета и Шесто…
Сигурно съм звучал малко потресен, защото Джери попита:
— Всичко ли е наред, Нед?
— Не съвсем. Изпаднал съм в беда, Джери.
— Каква беда?
— Голяма беда — например, нямам представа къде ще спя довечера.
— Това ми звучи сериозно. — После допълни със смях: — Не ми казвай, че жена ти те е изхвърлила.
— Боя се, че наистина го направи.
— Хей, съжалявам…
— Стават такива гадости — изрекох отпаднало.
— Да — особено в брака. Слушай, трябва да тичам на едно съвещание с мистър Балантайн. Качи се до офиса ми — той е на Медисън авеню осемстотин четиридесет и осем, между Петдесет и трета и Петдесет и четвърта — и ще тръгнем от тук, става ли?
Дъждът все още се изливаше като из ведро. На Шесто авеню нямаше таксита. А когато се опитах да взема пари в брой от всичките кредитни и дебитни карти в портфейла си, машината постоянно светваше с едно и също съобщение: Недостатъчни средства. И така, аз повлачих куфарите към дълбините на метрото и се промъкнах в един претъпкан вагон към центъра. Огромните ми куфари не ми спечелиха приятели сред моите спътници. Особено след като случайно изпуснах единия върху пръстите на делова жена, застанала до мен.
— Внимавайте! — строго процеди тя, когато куфарът падна върху крака й.
— Наистина съжалявам — извиних се.
Тя поклати глава с презрение. Промърмори под носа си крайната нюйоркска обида:
— Турист!
Аз затворих очи и поисках този ден да е свършил вече.
Слязох на Петдесет и трета и Пето. След като измъкнах куфарите нагоре по стълбите до улицата, усещах раменете си като изкълчени. Пороят беше преминал в упорито ръмене. Аз с мъка изминах две преки на изток и едва не паднах на Медисън авеню осемстотин четиридесет и Осем.
Офисите на Балантайн индъстриз бяха разположени в луксозен небостъргач от петдесетте — едно от онези горди, вертикални свидетелства на следвоенния оптимизъм и корпоративна увереност. До асансьорите стоеше охранител. Той хвърли поглед към мократа ми, раздърпана външност (и към двата ми големи куфара) и веднага ме регистрира в графата Не е наред. Препречи ми пътя.
— Кого ще посетите, сър?
— Джери Шуберт в Балантайн индъстриз.
Той посочи към многото столове.
— Можете да почакате там докато му се обадя.
— Но той ме очаква.
— Сигурен съм, че е така — каза пазачът, връщайки се към бюрото си. — Моля ви, седнете.
Аз се настаних на един стол. Палтото ми беше подгизнало, обувките — пълни с вода; усещах, че хващам някаква простуда. Пазачът затвори телефона и каза:
— Мистър Шуберт идва насам.
Джери се появи след две минути, облечен с връхно палто и с куфарче в ръка.
— Приличаш на удавен плъх — усмихна се той. — Лош ден ли имаше?
— Най-лошият.
— Хайде — подкани ме той и взе един от куфарите ми. — Отвън ни чака кола.
До тротоара беше паркиран линкълн. Униформеният шофьор взе багажа ни и сложи двата куфара в багажника. Седнахме на задната седалка. Джери нареди на шофьора: